Тик-так

Силвия Белева

В неотдавнашен коментар "Вашингтон пост" посочва, че „войните и революциите имат свойството да се отклоняват от политиката и да объркват плановиците. Те продължават над очакваното. Надживяват мирни договори и церемонии, за да се съживят отново. Първата Световна война роди Втората световна война; Втората световна война роди Студената война; Студената война роди Корейската война и.т.н., изрежда вестникът в библейски стил.”

Това е предупреждение докъде може да доведе отлагането, подценяването или тоталното игнориране на един проблем. Чухме някои мнения, тепърва предстои да чуем още.

В с. Катуница се случи нещо грозно и страшно. Освен това се случи в предизборна ситуация, което едни ще използват като попътен вятър в платната си, а на други ще се наложи да изглеждат правдоподобни и убедителни. Не пожелавам успех нито на едните, нито на другите. Защото трескавите планове за реакция в момента тичат подир една очевидна липса – и тя е трайното отсъствие на адекватни санкции. Ако след всяко поредно деяние следва галене с перце, какво по-добро насърчение за следващи деяния.

Този път жертвата не е заради война по родните пътища. Този път е прегазен човек съвсем съзнателно. И сега – внимателно. Убит е български младеж от близки на алкохолния бос Кирил Рашков, титулуван масово и безотказна като цар Киро. Вече има призиви случаят да не се политизира, да не се разглежда като междуетнически и расов конфликт, а просто като криминален случай.

Не, това не е отделен криминален случай. Той стана възможен именно поради щедрата подкана към чувство за безнаказаност и недосегаемост. Независимо дали подканата е към някакъв „стар познайник на полицията”, оставен по живо по здраво навън – джебчия, крадец на коли и т.н., към по-високо ниво – заради което не ни допуснаха до Шенген, или до нечия ромска „волност” – от отказ за плащане на сметки и данъци, през „секвестиране” на чужда собственост или до „анонимно” убийство – какво стана с разследването на убития преди няколко години професор в „Захарна фабрика”? А сега – откровено прегазване на човек с микробус.

Всяка нещо трябва да си има граници

И извършителите – независимо от етническата си и расова принадлежност или такава към политическия „Олимп”, да се озаптяват – не рекламно, грубо и с полицейски произвол, а по адекватен и безотказен механизъм, откъдето изтънко и компетентно да ги поеме съдът.

Звучи фантастично, но неотложно и необходимо повече отвсякога. Защото се разпадаме и това е видимо. Разпадаме се на всевъзможни враждуващи помежду си групи. А необявената, но явна война е между незащитените от държавата граждани и възползващите се от закрилата или бездействието й овластени лица – включително от малцинствата.

Възможно ли е всички тези хора, събрали се да протестират срещу убийството на Ангел, да са лумпени, неконтролирана тълпа – удобен повод да им се лепне този етикет заради присъствието на футболни фенове? Не мисля. Показателно е единството на привърженици на кръвните пловдивски врагове – „Локомотив” и „Ботев”. Това е изригване на едно неочаквано единство. Възможно е да остане като спонтанен единичен протест по този повод – макар и много показателен и насърчителен. Доколко този протест би могъл да стане основа за координирани граждански изяви – не се наемам да гадая.

Не мечтая също да видя фенове на „Левски” и ЦСКА – сбрани на едно място, да пият бира като в рекламата. Мечтая за времето, когато не „Шуменско”, „Загорка” или „Каменица” ще сбира разнородни маси.

Мечтая за времето, когато при сгазване на лука от когото и да било – от редовите джебчии до политици, съдии, прокурори и др., ще се търси отговорност без оглед на расова и етническа принадлежност. Пък ако щат – и феновете на „Левски”, ЦСКА, „Ботев” или „Локомотив” да помагат.

Но аз не съм Мартин Лутър Кинг. Ако това е начало на някаква война или революция срещу безнаказаното статукво, колкото и несъвършена и некоординирана да е, колкото и да са непоследователни посланията й – защото източник е гневът им от предизвикана брутално смърт - това все пак е някакво начало.

Но по-ясно отвсякога е, че отнякъде трябва да се почне. Отлаганите и нерешавани неща, посипваните с пепел мантри за етнически мир и съответно негласно право на безотговорност - цъкат и са готови да избухнат.

Просто нещата са свързани, колкото и да си затваряме очите за тях.