Социалният паразитизъм на циганите

Всъщност коренът на циганския паразитизъм се крие в циганската асоциалност, нежеланието на циганите „да се интегрират”, което разни доморасли антрополози разглеждат /и уважават/ като „културна особеност”. Само че „култура” притежават общностите, докато при циганите наблюдаваме фамилии, формирани на принципа  на глутницата.

Зная, че веднага ще бъда обвинен в спекулации и расизъм от дежурните хуманисти и защитниците на нормите на адвокатската свобода, но нека кажем, че и антропологията като наука носи  родилното петно на расизма и колониализма. Въпросът е доколко спазвайки „принципите на човечността” сме склонни да си затваряме очите за очевидности и за хитруването на групи, приучили се да паразитизират върху базата на демократичните ценности, и като частност на „мултикултуризма”. Така културното различие става предпоставка за /несправделиво/ изсмукване на ресурси и то поради това, че трябва да бъдем хуманни към „социално слабите”. 

И ето – културното различие изведнъж се превъплъти друг порядък - в социално /оправдание/. И това го правят групи, а не отделни индивиди. Защото винаги ще бъдем раздвоени между твърдението, че /теоритично/ имало някъде си и „честни роми”, които контрастират с тези конкретните, които пъплят наоколо. Същите дето /не/ виждаме всеки ден по улиците, покрай храмове и болници, нагло да просят с пластмасови чашки, дегизирани с рани и дрипи, изложили на показ протези и криви ноги...

Нехигиеничността също е впрегната в мероприятието, предизвиквайки явно съчувствие по тези географски ширини.

Останалото е мълчание ... джебчийки, проститутки и крадци на кабели, прекупвачи на гласове - са  позиционирани в невидимия спектър. Както и захвърлената безотговорно популация на ромите по домове и интернати. Както любимото ромско забавление – да се гавриш с по-образования, с работещия, със знаещия. Защото те са длъжни да те издържат, теб, мръсния и примитивен циганин, подаръка на вселената, дължаща ти компенсации само за това, че си се пръкнал като петнадесети плод на някое циганско съвокупление. Колкото по-низш и ненужен си – толкова повече трябва да се репродуцираш. Като въшките например. Понеже детеродството е благородно дело.

А и държавата, към която нямаш никакви ангажименти, плаща. Плаща навреме, без бюрократични спънки – те са за другите, работещите роби, дето трябва да те издържат, понеже си слаб, необразован и нямаш достъп до образование. А нямаш, понеже учителите трябва ги издриват по копторите, понеже са некъдърни да те задържат в  училище, а и там не останало вече нищо за открадване. Понеже и в училище са те научили, че ти си специален и ти се полага безплатна закуска и топлина, безплатен ток и водоснабдяване.

„Културата е научване”, нали така? Е, ромството е култура явно. А и правата ти не са за подценяване – за тях бди Страсбург и цяла кохорта туземни куковци - правозащитници и правозащитнички, организирани в комитети. Различието е новата догма, то трябва да се уважава.

Така е. Особено след като българите са разработили една от друга по-перфидни технологии на изключването, само и само да не допуснат потиснатите роми до властта и привилегиите. А и до работа, понеже те много искат да работят и да прилагат придобитите с труд компетентности – да стават рано и да тръгнат с автобуса  или влака /с билетче/ за работа. Е,  като го видим това реално, ще кажем, че циганите не са паразитна прослойка, днес виждаме друго, а разни медийни плужеци ни убеждават, че не виждаме това, което виждаме.

Колкото до прекупвачите на гласове в циганските махали – те са извращение на всяка демократичност. Но мигом биха изчезнали при въвеждане на образователен ценз – нямаш осми клас, неграмотен си – защо трябва да гласуваш?! Нали уж не разбираш политическата система, защо трябва да се корумпирра и обезсмисля въобще политическото представителство?

А иначе ромският проблем си остава един от най-големите за България, дано сигналът от Катуница бъде правилно разчетен и не се плъзнем пак по удобния улей на теорията за „етническия мир”, покрай която се хранят и  циганските босове. Оказва се, че управлението не е само шоу и пиар, каквито наблюдаваме напоследък. Дали ще се „вземат мерки” зависи от много фактори, но нменуемо трябва да спешни, понеже вече популистите надушиха стръвта в Катуница. Иначе жалко за жертвите. Въпреки че са преизвестени от досегашното нехайство на политическата класа.

Дали гражданското общество ще спечели от този конфликт – вероятно да, ако не тръгне по линия на лесните и стандартни решения, маскирани като хуманизъм и демократичност. Животът винаги е тук и сега, така е и с морала -а това  институционалните  шизофреници често не разбират. Но всяка интерпретация е предпоследна.