Разбиха магазини и представата за българската толерантност

Тук модата закъснява, но пък се радикализира и дефилира без дрехи.

Голата истина, прикривана от десетилетия със смокиновия лист на самозалъгването за етническата (ни) толерантност, предприе озъбено модно дефиле по улиците на най-големите градове на България. Отровните плодове на останалия без възмездие най-масов престъпен акт на етническа основа в историята на възродената през 19-ти век България, наречен галено „възродителен процес”, дадоха изобилен плод.

Видя местната жаба, че младежи протестират във Франция, Великобритания, Гърция и реши да вдигне крак, за да я припознаят за бунтарски кон. Намери си кауза да громи врага по младежки – дръзновено и безкомпромисно! И кой се оказа потисникът?

Може би разбудената съвест на българската улица пожела да изтръгне бича на корупцията от ръцете на олигархията по върховете на държавата, който ни препъва в европейското ни кретане?

Не, изборът на протестиращите тук е уникално антиевропейски и говори за трайните следи върху душевността на българското общество от камшика на миналото и тоталното объркване на ценностите в постоталитарното ни битие.

Не е достойно да избереш за враг по-слабия!

В Лондон, Атина и Париж се разбунтуваха местните „цигани”. Надигнаха се безработните, необразованите, бедните, пришълците с мургав цвят на кожата. Слабите нападнаха силните.

В София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и другаде на улицата с погромаджийски нагласи се развилняха представители на мнозинството, което презира низшата малцинствена раса от позицията на самочувствието си за превъзходство над нея. Разбунтуваха се срещу безработните, необразованите, бедните, пришълците ( от векове насам) с мургав цвят на кожата.

Явно тук е единственото място на света, в което претендиращите да са пример за низшите, ги атакуват с улични протести с „възпитателна цел”, която включва смесицата от възвишени патриотични песни и псувни на расова основа.

Какво се случва с европейска България? Помните ли протестите срещу властта през студените януари и февруари на 1997 година? Два месеца, ден след ден, стотици хиляди български граждани протестираха по улиците на София и други градове без да счупят нито една витрина. Днес, още при първата си изява, „новите протестиращи”, успяха за часове да разбият магазини и представата за България, като европейската страна, която, както никоя друга, извоюва със закъснели, продължително мъчителни, но мирни граждански протести- без никакви вандалски прояви- правото си на съществуване в демократичния свят.

Прилича ми на реванш за всичко онова, което остана недоразказано, недоизказано, недоказано и целенасочено замазано. Зидаро – мазачите и подмазвачите в този процес явно постигнаха успех, градейки деградирането на демократизирането.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/