Путин ще се кандидатира за президент през 2012 г.

Решението на Владимир Путин да се кандидатира отново за президент следващата година открива възможността той да управлява Русия до 2014 г. и предвещава продължаване на неговото управление, което мнозина на Запад определят като заплаха за демокрацията.

Путин напусна Кремъл през 2008 г. заради ограничение на броя на мандатите и се премести на около два километра от президентския дворец, в министър-председателската канцелария, но в известен смисъл той никога не си е тръгвал. Той ловко използва контролираните от държавата национални телевизионни канали в Русия, за да остане водещата политическа фигура в страната, появявайки се в репортажи, представящи го като смел изследовател и пътешественик в руската пустош, като енергичен защитник на глобалната значимост на страната и от време на време като калпазанин, който общува с разпуснати мотористи.

В сравнение с него Дмитрий Медведев, когото той избра за свой приемник на президентския пост, изглеждаше като послушен младок, който е запален по Туитър и прави сериозни изявления за нуждата от реформи, но без да постига осезаеми резултати.

“Той не направи нищо съществено и съм напълно сигурен, че не са му позволили да направи каквото и да е”, каза Вячеслав Мазурков, който прекарваше студения есенен следобед в московски парк, малко след като конгресът на господстващата политическа партия в Русия одобри кандидатурата на Путин. Въпреки че Медведев показваше проблясъци на независимост, особено с осъждането на корупцията, която процъфтяваше при президентството на Путин, мнозина го смятаха просто за пазител на поста, докато Путин чакаше времето, когато да може да се върне законно.

Ако спечели изборите на 4 март, което е почти сигурно, като се има предвид неговата популярност и властта му над политическата система в Русия, Путин ще се върне на президентския пост, който ще му дава още по-голямо влияние, отколкото когато той го напусна. През 2012 г. президентският мандат ще бъде удължен от четири на шест години; той ще има право да заема поста два мандата. Само след няколко седмици страстният любител на бойните изкуства, който изглежда в отлично здраве, ще навърши 59 години.

Освен че издигна кандидатурата на Путин, партията му “Единна Русия” също така одобри предложението му Медведев да заеме неговото място като министър-председател, втората по важност длъжност в правителството.

Завръщането на Путин на президентския пост едва ли ще внесе успокоение в спора между Русия и САЩ за изграждането на европейска система за противоракетна отбрана и други въпроси. Икономическият натиск обаче може да накара Путин да се заеме с реформи, насочени към привличането на повече чужди инвестиции, казаха анализатори.

Докато беше президент, Путин управляваше Русия с желязна ръка, въвеждайки система, известна като “направлявана демокрация”, която общо-взето отстраняваше опозиционните политици от обществената сцена. Помагаше му личната му популярност. Много руснаци смятат Путин за силната, решителната фигура, от която се нуждае отслабената страна, тормозена от корупция, ислямистки бунтовници и значително икономическо неравенство.

Преди президентските избори ще има парламентарни избори на 4 декември, на които “Единна Русия” ще се стреми да запази своето господство; партията има 312 места в 450-членната долна камара на парламента. Срокът за официалното вписване на имената на кандидатите за президент още не тече и не е ясно кой може да реши да се изправи срещу Путин в битката за президентския пост.

Като президент Медведев призова за подобрения в ненадеждната съдебна система на Русия и за усилия срещу ширещата се в страната корупция. Но неговите инициативи не дават особено осезаеми резултати. С предаването на премиерския пост на Медведев върху него би се стоварила основната тежест на критиките за икономиите, от които Путин предупреждава, че ще се нуждае Русия във време, когато светът е обхванат от икономически смут.

Съветниците на Медведев, които вероятно ще загубят влияние, ако той стане премиер, явно бяха разочаровани, че той няма да изкара още един мандат в Кремъл, за да се опита да продължи да се стреми към реформи, и настръхнаха в очакване на политически маневри.

Президентството на Медведев носеше надежда за промяна, “но нашият политически елит взе друго решение и избра пътя на т.нар. стабилност”, каза по радио “Ехото на Москва” Евгений Гонтмахер от създадения от Медведев Институт за съвременно развитие.

“Тази нечиста сделка на върховните власти в страната е удар за президентската институция”, заяви по радиото свързаният с Кремъл анализатор Глеб Павловски.

Говорител на влиятелната Руска православна църква обаче щедро похвали този ход.

“Това е истински пример за доброта и моралност в политиката, пример, на който могат да завиждат не само нашите предшественици - хората, живели по съветско време, - но и гражданите на повечето страни по света, включително на тези, които се опитват да ни поучават”, каза отец Всеволод Чаплин, цитиран от агенция Интерфакс.

Завръщането на Путин на президентския пост вероятно би продължило или дори укрепило системата на “направляваната демокрация”, която той създаде, докато беше президент. При нея опозиционните партии се сблъскват със значителни пречки в стремежа си да спечелят места в парламента; от четирите партии в настоящия парламент само комунистите, чиято подкрепа намалява, действат като истинска опозиционна сила.

Опитите на опозиционни групи да провеждат митинги рядко срещат одобрението на властите, а неразрешените събирания бързо са разпръсвани от полицията. Всички основни телевизионни канали са контролирани от държавата и рядко представят опозиционни възгледи.

При президентството на Медведев отношенията на Русия със Запада не са толкова обтегнати, въпреки че в руската вътрешна политика няма кой знае каква промяна. Подобрението на отношенията с Вашингтон до голяма степен беше отражение на инициативата на президента Барак Обама за “рестартиране”. Не е ясно дали Обама ще спечели втори мандат следващата година, за да продължи тази политика с Путин в Кремъл.

Въпреки заявленията на Медведев, че има намерение да осъществи реформи, Русия продължи да понася силни критики от Запада. Базираната в САЩ неправителствена организация Фрийдъм хаус заяви в доклад миналата година, че “има силно размиване на съдържанието, ако не на официалните институции, на руската демокрация”.

По време на посещение в Русия през март американският вицепрезидент Джо Байдън посъветва руснаците: “Не правете компромис с основните елементи на демокрацията. Не е нужно да сключвате тази фаустовска сделка.”

САЩ освен това искат да разположат елементи от система за противоракетна отбрана в Европа, като казват, че тя е нужна, за да неутрализира заплахата от нападение от проблемни държави като Иран. Но Русия оспорва това твърдение, заявявайки, че вместо това противоракетният щит може да бъде насочен срещу нея - позиция, която едва ли ще се промени с връщането на Путин на президентския пост.

Путин започна внимателно подготвена поредица от маневри на съботното заседание на партийния конгрес в московска спортна зала, като предложи Медведев да оглави партийната листа за изборите през декември. После Медведев предложи Путин да бъде партийният кандидат за президент и Путин се върна на сцената, за да приеме предложението и да изрази подкрепа за Медведев като министър-председател.

Когато се върна на сцената, той установи, че микрофонът е бил временно изключен, но каза с усмивка: “Ще говоря по-силно. Не съм загубил още гласа си командир.”

Конгресът одобри ходовете без явна опозиция. Въпреки че обикновените руснаци са все по-недоволни от партията, “Единна Русия” има такова смазващо присъствие в политиката на страната, че избирането на Путин и преместването на Медведев на министър-председателския пост е фактически гарантирано.

Мнозина свързват Путин с прехода в Русия от постсъветска бедност към благоденствие, движен до голяма степен от високите цени на огромните руски запаси от петрол и природен газ. Но все по-силното осъзнаване на нуждата икономиката да излезе от зависимостта от природните ресурси би могло да накара Путин при нов президентски мандат да се заеме с реформи, казват някои анализатори.

“Очаквам Путин да състави правителство, което силно подкрепя бизнеса и реформите”, заяви главният стратег в руската инвестиционна банка “Тройка диалог” Крис Уифър.