България преди и след Катуница

(Красимир Юскеселиев/Дневник)

Днес България е разделена на два доста различни свята.

Политическият „елит” и медиите живеят в България преди Катуница – място, където гражданска позиция липсва, а политическата коректност води до празни изказвания за „политизиране на ситуацията” и „опазване на етническия мир”.

Гражданите на страната обаче, за първи път от доста години, живеят в един малко по-различен свят – България след Катуница. В този свят хората не се притесняват да излязат по улиците, да вземат защитата на семейството и близките си в собствени ръце и да се противопоставят на безумните репортажи на основните медии в страната.

Основните политически фигури направиха грешката да третират случващото се като поредната случка, която ще бъде забравена от услужливите медии за часове. Основните телевизии отбелязаха протестите пред къщата на лицето „Цар Киро” като кратко явление. Когато се оказа, че ситуацията е много по-сериозна, отразяването беше подменено с подигравателно отношение към „пияните лумпени, които палят къщата на Кирил Рашков поради расизъм и липса на толерантност”.

В България преди Катуница подобен репортаж щеше да бъде забравен и на никой нямаше да му направи впечатление. Затова и ръководството на БТВ, вече известна сред по-голямата част от гражданите като „Босфор ТВ” беше изключително изненадано от огромната негативна реакция – стотици писма и обаждания, официални оплаквания и сринати рейтинги.

Случващото се беше ясен сигнал, че „правилата на играта” са се променили рязко. В неделя и понеделник по улиците на Пловдив, София, Варна и Бургас имаше протести, сблъсъци с полиция, опити за нападения над ромски гета. „Водещите” медии отново игнорираха случващото се, разчитайки на добрата стара практика да правят предавания и новини за станалото в Катуница, реакцията на основните политици, лицето „Цар Киро” и неговата „Кралица Костадинка”.

(Красимир Юскеселиев/Дневник)

 Очевидно е, че България след Катуница е доста различно място. В интерес на националната сигурност на страната е основните политически фигури да се адаптират възможно най-бързо.

Основни характеристики на България след Катуница:

 Готовност за граждански протести и защита на позиции

Прекалено лесно е хората по улиците да бъдат определени като расисти, хулигани и скинари. Част от тях несъмнено са такива, хора търсещи забавления и насилие от подобни ситуации. Зад тях обаче гражданската си позиция заявиха и стотици хиляди работещи българи, плащащи данъците си и опитващи се да отглеждат семействата си в България. Голяма част от тях ясно изразиха виждането си, че не искат да има погроми и преследвания на роми, но политическата пасивност и полицейското бездействие спрямо ежедневните престъпления трябва да спре. Ако това не се случи, протестите могат много лесно да прераснат в открити бунтове.

Липса на търпение към политическата класа и медии

Случващото се през последните дни може да бъде определено като страхотна PR възможност за подходящия кандидат за президент. Основните фигури обаче в президентската надпревара обаче бяха изцяло игнорирани. Не им помогна и факта, че основните политически сили стартираха предизборните си кампании с концерти в същия ден, в който Ангел Петров беше влачен близо десет метра от микробус в Катуница.

Росен Плевнелиев излезе с изказването, че конфликтът в Катуница е криминален, а не междуетнически. Ивайло Калфин призова вътрешния министър да се явил в НС и да бъде изслушан. Меглена Кунева заяви, че случващото се обяснявало защо не ни искат в Шенген.

Както забелязвате, ефект от тези изказвания няма. Опитът на Плевнелиев за опростяване на случващото се е странен – конфликтът е доста по-сложен от обикновен криминален случай – има сериозен политически, а и етнически заряд в него. Отричането на нещо очевидно, няма да го накара да изчезне. Желанието на Калфин да изслуша Цветанов в НС, сякаш това ще промени нещо също буди недоумение. Опита на Кунева да се заяжда с ГЕРБ, за ситуация, за която тя има доста сериозна пряка вина като водещо лице от НДСВ, партия, която отказа да намери решение на ромската престъпност с цел политически дивиденти показва или огромна наглост или къса памет. Дори опитите на Сидеров да привлече повече хора към каузата на АТАКА изглеждат обречени на неуспех.

Новото гражданско общество след Катуница няма интерес към тривиални мнения, а търси личност, която да предложи решения. Поне за момента, такава фигура липсва.

 Безпомощността на полицията

МВР побърза да заяви, че се е справило страхотно с удържането на протестите. Същото МВР се оказа неспособно да предотврати убийството на 19 годишният Ангел Петров или палежите срещу имотите на лицето „Цар Киро” в Катуница. Голямо количество униформени полицаи и жандармерия се намираха по улиците на София, Пловдив, Бургас и Варна, но реално трябваше да се справят с протести от по 1000-3000 души. Изправени срещу по-сериозна сила, „нашата полиция” рискува да се окаже една безгласна банда с фуражки по улиците на страната.

(Георги Кожухаров/Дневник)

 В погромите в Лондон преди няколко месеца доста по-добре финансирана и подготвена полиция на Великобритания се оказа почти безпомощна срещу върлуващите банди и имаше сериозна вероятност армията да излезе по улиците. Това, което предотврати подобно нещо да се случи, беше големият граждански отпор спрямо бандите. В България обаче, подобна гражданска реакция би била насочена към гетата и самата полиция. Подобен развой на ситуацията би бил особено дестабилизиращ за националната сигурност на страната.

България след Катуница е доста по-различно място от страната преди 24.09.2011. От изключително значение е държавните институции, а и медии, да се адаптират възможно най-бързо към случващото се. Иначе рискуват да се окажат няколко крачки назад след хаотично гражданско общество, което задава темпото на случващото се в страната. Подобно развитие е класическа рецепта за нестабилност и пряка заплаха за националната сигурност на България.

Блогът на Александър Колев - http://falseflag.eu/