Герговден

Герговден

от Иво Инджев

България отпрати Гергьовден, а Пловдив осъмва с поредния Герговден. Приближеният до властта ( и особено до президента Първанов) местен олигарх Георги Гергов, се отплаща за политическото съучастничество на своите другари с нов всекидневник, замислен явно да облъчва медийно града и значителна част от Южна и Югоизточна България.

Това е олигархичният нахакан отговор на зачестилите констатации на „Репортери без граница”, или „Фрийдъм хаус” за влошаващия се медиен климат в България, в която свободата на словото отстъпва от предишни ( и без това не много високи ) позиции. Този , меко казано недъг на демокрацията ни, силните на деня лекуват с ударна доза нов натиск в преследването на своите цели.

Каквото и да обещават наетите да списват новото издание „Новият глас”, източникът на финансирането е толкова красноречив, че никакви (евентуални) журналистически добри намерения за обективност и меродавност не могат да убедят когото и да било, че не става дума всъщност за старата песен, на нов глас.

Пазаруването на медии за обслужването на властта придоби вече такива размери у нас, че няма да е чудно скоро и по този показател България да бъде подложена на мониторинг и санкции от страна на институциите, чиито правила важат за членовете на ЕС. В разговор с представител на една от тези институции в Брюксел чух констатацията, че Брюксел направо е „втрещен” от безпардонността, с която властите в България действат в това отношение.

Серийната покупка на медии от приближената до ДПС Ирен Кръстева явно послужи като пилотен проект- номерът минава. Защо и другарят Гергов да не последва др. Кръстева? Засега той се отчита пред партията с придобиването на телевизионния канал „Евроком България”, а ето че той подходи творчески към вестникарския пазар, на който създава свой инструмент за влияние, след като не можа да погълне наготово утвърдения вече там „Марица”.

Най-циничното е, че тази заменка на пари срещу медийно влияние ( в предизборно време), бива обяснявана на смълчаната публика в борческия Пловдив като принос към конкуренцията между медиите. Сал една „Марица”, плюс местните издания на ВАЦ ( „Труд” и „ 24 часа”) не им стигали на другарите активни борци за истински капитализъм без граници.

Има ирония във факта, че зараждащата се гергова медийна империйка е формално собственост на Пловдивския панаир, придобит от олигарха в периода на разцвет на близките му отношения с държавния ни глава и на заявеното му желание да прави червена политическа кариера. Циркът с панаира вероятно тепърва започва, защото предстоят да се изплащат дивидентите за тези инвестиции.

По този повод не е лошо да припомним, че дори за Виденов имаше виденовден.