Апетитите Сидерови

Негласният брак между ГЕРБ и Атака взе да става неприличен. Първо заради събитията в Катуница и крясъците “Циганите на сапун!”, а сетне и заради самият Сидеров, който видя шанса си да яхне драмата – и от много амбиции истеряса.

Истерясването впрочем стана публично достояние – след нахлуването му в студиото на бТV, където довтаса неканен, но пък достатъчно скандален, за да пропъди участващите в дебата за трагедията в Катуница.

Скандалът обаче не е новина – той е политическият инструмент на Сидеров; без скандал той просто не би просъществувал и ден на политическата сцена. Новината е заявената от него амбиция и ултимативното искане: ГЕРБ да му “даде” МВР.

Ето неговите аргументи: “Имаме много подготвени хора, мисля, че даже ни го дължат - за две години безкористна подкрепа в крайна сметка могат да ни дадат едно министерство. “Атака” се е доказала като последователна в борбата срещу престъпността и корупцията.”

Не е ясно кои по-точно са тези подготвени хора, но с основание можем да предположим, че лидерът на Атака има предвид себе си. Или може би Павел Шопов – неговата дясна ръка. Представете си един от двамата като вътрешен министър. Звучи не само абсурдно, но и като сцена от филм на ужасите. В днешна България вътрешното ведомство се ситуира като безспорния център на властта – а идвайки на власт, партия като Атака би могла да отвори наистина фабрика за сапун.

Разбира се, атакистите знаят как да се преборят с циганията. Знаят как да накарат МВР и полицията “да работят за сигурността на гражданите, а не за сигурността на Кирил Рашков”. Това знаене може да се види от жестовете и словата на техните митинги, може да се прочете и от брошурата “Циганската престъпност – опасност за държавата”, разпространявана в софийското метро заедно с листовка “Волен Сидеров – президент”.

А горкият главен прокурор само преди дни беше разпратил указания до всички прокуратури полицаите, които охраняват масови мероприятия, незабавно да задържат всеки, който насажда расова и етническа омраза – като разпореждането предполагаше за всеки сигнал, публикация или публична изява, с които се насажда етническа и религиозна омраза, веднага да се образуват разследвания. Г-н Велчев, ехооо...

Очевидно тази разпоредба не се отнася до Волен Сидеров. Той знае как стават нещата.

Знаенето ражда самочувствие – и естествено вътрешното ведомство не е предел за апетитите Сидерови. Само стъпало към... естествено, към държавното кормило. Защото: “Трябва да вземем МВР. А в крайна сметка да направим и свое правителство, а хората да осъзнаят, че без управление на националисти не може да се сложи ред в България.”

Естествено, Волен Сидеров знае много добре, че тези претенции са невъзможни. Знае, че нито ще получи МВР, нито пък някога, когато и да било, ще направи свое правителство. Той преиграва, но преиграването е стил. Стилът, който е априори присъщ на национализма.

Искайки МВР, той казва две неща. Първо, че е време ГЕРБ да изплати дълговете си по “безкористната подкрепа”. Прочее според скарани с Волен атакисти тя и така не е била безкориства, ами много добре платена, но нейсе. И второ, че Атака е на тезгяха и наддаването започва.

Разбира се, шансовете му да провирее на президентските избори са нулеви – нищо, че бил нямал сериозен конкурент. Само че гласовете, които ще пропилее на първи тур, на втория трябва да отидат някъде. Могат да отидат за кандидата на ГЕРБ, ако Волен получи исканите властови ресурси. Разбира се, не МВР – но нещо по-малко популярно и достатъчно доходоносно.

А ако не ги получи, могат да отидат и другаде. Или например да се присъединят към негласуващите.

Да се сключи сделка в настоящата конфигурация е наистина малко вероятно, но пък си струва да се опита. Защото Волен няма предвид само президентските избори. Има предвид и своето участие или неучастие в парламентарното мнозинство, на което се крепи правителството – и разчита на този твърде чувствителен фактор. Защото по един начин се управлява с твърдо мнозинство и по друг – на ръба на възможното.

А може би разчита и на още нещо. На страха от циганиите, които би могъл да извърши, ако неговите претенции не се зачитат. А там потенциалът му е наистина впечатляващ.