Арабската пролет е тревожен сигнал за европейските диктатури

   Разстоянието от Минск до Берлин е колкото от Берлин до Лондон. През 2011 г., повече от десетилетие след падането на Берлинската стена, Беларус се задържа като последната диктатура
в Европа.
   Журналистката Наталия Радзина, бивш носител на наградата на Индекса на цензурата, бе изведена нелегално от Беларус само преди няколко месеца. Тя се страхуваше, че ще свърши в затвора или ще й се случи нещо още по-лошо, подобно на бивши кандидат-президенти, които са преследвани след фалшифицираните избори от декември м.г. Сигнали за изтезания, изчезвания, тормозени журналисти, директорки на театри, заплашвани с изнасилване от службите за сигурност - всичко това се случва в
Европа днес.
   Европейските лидери направиха твърде малко и твърде късно. Политиката на съседство на ЕС на практика означаваше да галим с перце диктаторите в региона ни като Бен Али, Мубарак и
беларуският президент Лукашенко - дълги търговски заседания, на които мимоходом се споменават човешките права. Арабската пролет се оказа зов за пробуждане.
   През септември м.г. Олег Бебенин, журналист към гражданската  асоциация Charter97 и известен опозиционен активист, бе намерен  обесен с хамака на сина си.
   Никой в Беларус не вярва, че смъртта му е самоубийство. Само  няколко седмици по-късно обаче Германия и Полша поставиха на масата възможността за заем от МВФ за 3 милиарда долара, ако се
прецени, че декемврийските избори са свободни и честни. Няма значение, че според наблюдателите от Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа всички избори след идването на власт
на Лукашенко са били нечестни.
   Колкото до Великобритания, нашата подкрепена от държавата банка Ар Би Ес работеше с беларуското правителство докато една кампания, подета от "Индекс на цензурата" и "Свободен Беларус сега" ги засрами. Ар Би Ес заедно с три други банки помогна на правителството на Беларус да получи 1,85 милиард долара от облигации. Те бяха брокер на режима дори след репресиите след
изборите, при които бяха арестувани седем от деветимата кандидати. Смята се, че 30 процента от облигациите са били закупени от институции в лондонското Сити.
   Там, където европейските правителства се провалиха, отделни индивиди се оказаха на висота. Адвокати от Маккю енд партнърс, подкрепени от "Свободен Беларус сега", изготвиха обвинителен
пакет с отворен код, който позволява на гражданите на демократичните страни по цял свят да внесат иск за заповед за задържане ако Лукашенко пътува до страната им.
   Обвинителният пакет изобличава фарсовите процеси на режима, описва подозрителното изчезване на бивш вътрешен министър и бивш  председател на Избирателната комисия и съдържа данни за тормоз
и изтезания на граждански активисти и журналисти. 

 Жертвите повече няма да чакат държавите да предприемат действия, физическите лица могат да използват тези доказателства, което демократизира правосъдието. Тъй като изтезанията и вземането на заложници са универсални престъпления съгласно Конвенция срещу мъченията, която е ратифицирана от 146  държави, включително всичките 47 членки на Съвета на Европа, Лукашенко сега е де факто затворен в собствената си страна. Иронията ще бъде разбрана от беларуската опозиция.

   *Джон Кампфнер е изпълнителен директор на Индекса на цензурата (Index on Censorship) - неправителствена организация за свобода на словото, която издава в Лондон едноименно
тримесечно списание.

(БТА)