Европа спешно се нуждае от нова "Остполитик"

   Малцина европейски лидери имат много време да мислят за страните по източните  им граници във време, когато южните им съседи са обхваната от вълнения, а еврозоната навлиза във все
по-дълбока криза. А би трябвало. Това е регион, където Европейският съюз като единна общност може да изиграе важна роля. Всъщност широко разтръбяваното завръщане на Владимир Путин  като президент на Русия би трябвало да съсредоточи умовете върху това как да се представи алтернатива на все по-авторитарния руски модел.
   Тревожни димни сигнали бързо се издигат от шестте европейски, съседни на Русия страни, влизали в някогашния Съветски съюз: Беларус, Молдова, Украйна, Армения, Грузия и Азербайджан. Двайсет години, след като станаха независими с края  на Съветския съюз, те образуват дъга на разочарованието.
   Малката Молдова вероятно е най-светлото място и има най-напредничавото правителство, но е също най-бедната и проектите й за реформи са главно на хартия. Беларус страда под властта на най-репресивния лидер в Европа - Александър Лукашенко  - и е близо до фалит. Украйна пропилява шанса за промяна, обещан от Оранжевата революция през 2004 г., и е раздирана от постоянна политическа борба.
   Що се отнася до другите страни, сегашният грузински елит извършва някои впечатляващи модернизаторски реформи, но демократичните му усилия са по-разпокъсани. Освен това Грузия в
момента е еднопартийна държава със слаб контрол и баланс на властите. Армения и Азербайджан са все още парализирани от дългогодишния и трудно разрешим конфликт между тях за спорната
територия Нагорни Карабах.
    ЕС подновява днес във Варшава своята достойна, но колеблива  програма за източно партньорство с тези шест страни. Ако някога е имало проект, който да я активизира, то той би трябвало да е
сега. В Източна Европа ЕС в много по-голяма степен, отколкото в арабския свят, е пътеводна звезда за милиони хора, които се чувстват европейци, но са разочаровани от некадърното управление
 и постоянната бедност.
   Не става въпрос за руска имперска заплаха. С изключение на няколко чувствителни места като Абхазия и Крим, Москва е в дългосрочно отдръпване от някогашното й колониално пространство
и е погълната главно от вътрешни проблеми като размирния Северен  Кавказ. Русия се тревожеше заради разширяването на НАТО към Грузия и Украйна, но сега този зле замислен проект се изчерпа.
За разлика от него ЕС е просто реална връзка със Запада. Предизвикателството за Русия е по-скоро икономическо: ако бъде преизбран, Путин вероятно по-настойчиво ще преследва програма за
 презграничен дружески капитализъм, например чрез митнически съюз с Украйна.
   Ако се опита, ЕС може да предложи по-светла визия. Възприетата сега политика е да не се дава големия морков - перспектива за членство на тези страни - и същевременно да се следва по-мек подход по ежедневните въпроси като условност по отношение на реформите и произвеждането на избори с цел да се поддържа диалог с управляващите елити.
   Всъщност би трябвало да е обратното. Лидерите на ЕС би трябвало да поемат общ ангажимент, че на теория и в бъдеще тези шест страни биха могли рано или късно да се присъединят към съюза, ако - и то голямо "ако" - повишат своите стандарти, така че да изпълнят необходимите критерии. Предлагането на надежда за  евентуално членство в ЕС не би трябвало да бъде табу. Турция е в чакалнята на ЕС от 60-те години на 20 век, но по-скоро благодарение на късмет, отколкото на планиране, дългото чакане
помага на турската държава да се реформира и сега, както се твърди, да надрасне амбициите си за присъединяване към ЕС.
   Би било обаче голяма грешка, ако ЕС се отнася небрежно към въпроси като избори или търговски споразумения. Когато наречеш едни лоши избори "лоши избори", ти изпращаш ясен сигнал, че някои правителства са по-легитимни от други. Преговори за голяма  и всестранна зона за свободна търговия с Грузия, Молдова и Украйна обещават евентуално привилегирован достъп до единния пазар на ЕС и Брюксел би трябвало да използва всички лостове, които има в тази област. В икономиките на всички тези страни има  тъмни и монополистични кътчета, които е нужно да бъдат по-силно  осветени. Ако искат по-голям достъп до ЕС, те би трябвало да го  получат, без да заобикалят правилата.
   При нова "Остполитик" всички останали би трябвало да се ръководят от един принцип: обикновените граждани често са по-европейски настроени от техните лидери. Това означава, че всичко, което може да се направи, за да се премахнат визовите ограничения и да се улесни пътуването за студенти или работници,  ще се отплати богато в бъдеще. Нека за момент да оставим настрана дълговата криза. Представянето на визия за по-голяма и по-свободна Европа е проект, зад който би трябвало да могат да застанат дори Германия и Гърция.

/БТА/