Има (етнически) проблем, няма човек ( да го реши)

За голямо съжаление симпатичният и успешен като министър Росен Плевнелиев се изказа днес в качеството си на кандидат за президент подобно на антипатичният министър-председател Сергей Станишев. Шефът на тройната коалиция, ако си спомняте, отсече, че само ненормални се били интересували от темата за досиетата, макар че самият той беше пуснал „духа от бутилката” за досиетата с явното намерение от това да пострадат враговете на БСП, докато другарите няма какво да губят от нещо, от което не се срамуват в миналото си.

Изявлението на Росен Плевнелиев днес, че никой не се бил интересувал от темата за Катуница, освен медиите, е почти буквална дуплика, в която липсва само обидното обобщение по адрес на интересуващите се. С подобна изява се прояви днес и Светият синод, който забеляза, че нещо става и най-после реагира,но с твърдение ,че нищо не става. Нямало етнически конфликт ( ако се хванем за думата, може и да е вярно, че чак до конфликт, в смисъл на война с окопи и стрелба с оръдия, не сме го докарали).

Тъкмо опитите желаното да бъде представяно за действително са сред главните причини за взривоопасната ситуация, която изправи косата на хората и на нокти полицията в, около и по повод на събитията Катуница и след това – в цялата страна.Така е от години: омразата си расте, цяла партия проби като таран в парламента върху нейната платформа, но проблемът се замазва и ни „изненадва” с изблиците като този, в който детонаторът Кирил Рашков задейства бомбата, предизвикала пожарникарски усилия с твърде съмнителен успех по отношение на трайното решение на въпроса.

Рашковизацията на циганизацията е като сметище, оставено без контрол. В него се натрупва енергия, която при нагряване лумва. След което ни обясняват, че това бил чисто и просто криминален случай, докато е всъщност резултат от занемаряване и посипване с гореща пепел на едно хранилище на омразата, осъдено на избухване.

Опитът проблемът да бъде задържан под стража, каквато мярка строго поискаха прокурорите за държалият години наред в страх съседите си „цар” Киро, е похвален, но прехвален като адекватно лечение на отворената рана, ако не се постави вярната диагноза. Бягството от нея е бягство от отговорност. Особено представителен в това отношение е самият държавен глава, който си царува 10 години безметежно и накрая завършва добруването си с метеж, на който безметежно не реагира цели 4 дни, след което на практика откликна на искането на атакуващия Сидеров да свика Консултативния съвет по националната сигурност. Типично: „пропусна” да се намеси навреме и да покаже поне веднъж, че хвалбите му като „успешен президент” струват нещо в момент на криза, след което удовлетвори нагона на спекулиращия и подстрекаващия популист, който от първия миг му „нареди” да свика въпросния форум. Получи се почти като в притчата за онзи, който в крайна сметка изял и боя и буцата сол,и си платил накрая за всичко това. Само с тази разлика, че в неговия случай плащането се отлага поне до момента, в който ще напусне позицията си на контрольор на (раз)плащанията на върха на държавата.

Светият синод, Росен Плевнелиев и президентът Първанов да се разберат помежду си на свикания за утре, 1 октомври, консултативен съвет по националната сигурност. Ако се окаже, че солидарно отричат съществуването на етнически проблем (както и да го формулират), изобщо да не започват дебати за нещо, което го нямало било.

Един цар ни управлява като премиер и коалиционен партньор два мандата, след което си отиде от властта намразен. Друг цар ни разиграва с години и накрая се прочу международно с резултатите от царуването си в Катуница, генерирало барутна омраза. Царе сме в нашата републиканска монархия да се правим, че не виждаме, когато царят е гол!

Само че етническият въпрос не е човек да го разстреляш и да го ликвидираш в духа на указанията на Сталин: „Няма човек, няма проблем”! По скоро има опасност да се случи обратното: има етнически проблем, но няма човек, който да се нагърби с решаването му, макар да е натоварен от гласоподавателите с отговорността да го направи.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/