Бойко Борисов спасява Европа

Финансовите министри на ЕС могат вече да спят спокойно, а в Люксембург може да почва банкета: намерен е лек за кризата, която мори съюза и заплашва да го къпичне. Решението се оказва просто като колумбовото яйце и ефективно като руска атомна подводница – чудно е наистина как никой не се е сетил за него, та да си отдъхнат Барозу, Меркел, Папандреу и прочее мъченици на нашия Общ дом.

Сети се обаче не кой да е, а балканският гений, родният ни Бащица – Бойко Борисов. Сети се и начаса даде рецептата, какъвто впрочем му е нрава и табиета: смисли нещо и тутакси го изкаже, не го таи в себе си като разните политически лукавци.

Ето я прочее и тази гениална идея, изразена с думи прости, та да може всякой да я разумее. От братска Полша Бойко Борисов от Банкя предлага на Европата следното: държави, които имат по-висок бюджетен дефицит от 3 %, да намалят пенсиите на гражданите си до нивото им в България.

Тъй де, иска да каже той на високомерните западни лидери, които са имали наглостта да отчуват богати държави – какво сте се разпасали, какво е това перчене и харчлък, това пиене на узо край държавната софра? Не си ли видите хала, та си позволявате таквиз харчове – по две хиляди евра пенсии – и двойно повече за заплати? Станете бедни като нас – и всичко ще ви е наред.

Просто и ефективно. С много пари и баба знае: “и ние искаме да направим пенсиите две хиляди евро, но бюджетът ще излезе на червено.” Ама понеже сме дисциплинирани и жертвоготовни, не правим пенсиите 2000 евро. Държим ги под 200, че и под 100 дори.

А сега да ви видя – ще ги направите ли като нашите, ще станете ли, гиди чорбаджии такива, бедни като църковни мишки, както е беден прочее целия български народ? Това е решението, ама не ви стиска, нали? Марш към фалита тогава!

Такваз смисъл изглежда бъблука под обширния Бойков лоб при даването на ценни български съвети как да се спаси Европата. Това – забележете – са предложения не от кръчмарската маса, а публичната трибуна, на която говорят двама министър-председатели – нашият и чешкия му колега Петър Нечас. И – което е вече наистина забележително – и двамата в един глас декларират, че не щат да влизат в еврозоната, щото там е голеема суматоха, не се знае кой пие и кой плаща – и въобще ще я бъде ли или ще се стопи яко дим – може би заедно със самия ЕС.

И затова: на необичайната ситуация трябва да се отговори с необичайни мерки. Европейците трябва да обеднеят, а със спестените от тяхното обедняване пари да се закърпят бюджетните им дефицити. Иначе казано – разковничето е: еднакво бедни в ямата на общия недоимък.

Чудна философия за един “десен” лидер. За един член на ЕНП. Досега смятахме, че теорията за равенство в беднотията е изобретение на комунистическия идиотизъм, от който изпълзяхме преди повече от две десетилетия. И че нейното естествено продължение е митологията на “социалната” държава, в която можещите отхранват неможещите – теория, развита от разнородни леваци и набързо пребоядисани комуняги. И че дясното мислене предполага друга философия, според която именно инициативата и свободата на можещите движат икономиката и гарантират просперитета.

Само че изглежда времената се менят. Не друг, а един премиерът на едно божем “дясно” правителство предлага на Европа – като един пенкилер за всичките й болежки – да се “дисциплинира”, като се изравни с нас в бедността. И дори не му минава през ума, че българската дисциплина се дължи на наложения от същата тази Европа валутен борд, а съвсем не на неговите мераци да строи магистрали и спортни зали.

Всъщност освен да спасява Европа, тази идея прави и още нещо – тя лишава от интрига предстоящите избори. Очевидно премиерът е дотолкова узрял под слънцето на лявото, че спокойно може да бъде приет отново за член на столетницата. Може също да се спретне набързо един обединителен конгрес – и да се учреди партията Социалисти за европейско развитие на България (СЕРБ). След което да се проведат предсрочни парламентарни избори, да се състави правителство и да почнат да ни сербват.

Единствено Дянков следва да бъде натирен предварително, въпреки че е впечатляващ експерт по финансово обяздване – но пък по нищо не личи да разбира и възприема ползата от общата бедност. След което се постига отколешния идеал за национално съгласие, гради се социална държава и се правят усилия тя да инициира членството на целия ЕС в гласения вече от Путин Евроазийски съюз. Останалото е от лукаваго...