Искаме чисти сметки с Москва

Сърбия е статист и губещ в отношенията с Русия заради заблудата, че сме жизненоважни за Москва. Заедно с това нашите елити се държат спрямо Русия незряло, както и спрямо всички прокламирани партньори. Сутрин Сърбия се опитва да измами Брюксел, а следобед - Москва. Затова винаги плащаме висока сметка. Понякога на нея пише Косово, а друг път е фактура за подаряване на “Нафтена индустрия Сърбие” и робско положение в Южен поток.

За Русия сме неразвита, дезориентирана и подпалима европейска периферия. Балкани. В това тя винаги е била рационална и студена, точно толкова, колкото и Западът, и тук, както и във всичко, което правят големите страни, няма изключения, емоционални жестове или решения, които да вземе във своя вреда.

Сърбия тук е в тежка заблуда. Ние мечтаем за Русия, която я няма, много по-силно от някои носталгични руснаци.  Последни признахме разпадането на СССР и така казахме не на Москва. В Белград се вярваше, че строгата система ще се върне на танкове с преврат през август 1991 г. Ние забравихме за това.  Русия - не.

Обществото никога не е налагало мечтите за братска любов, остров в Европа, политическо копиране на руската традиция и настояще. Напротив, управляващото  политическо мислене най-често фалшифицираше исторически и практически факти.  Съвсем няма значение дали под формата на православното братство, славянската солидарност или централизирания сталинистки модел.

Путин само тук е идеал за борец против новия световен ред. В Русия и на Запад той не е това. Там е партньор, лидер, който заедно с Шрьодер влиза в дългосрочни газови проекти, подкрепя Берлускони, призовава американците да гласуват за неговия приятел Буш. За разлика от Сърбия, Путин не вярваше, че Кадафи ще победи и никога не е търсил приятели сред екзотични диктатори, а модели в социалните експерименти на Латинска Америка.

И накрая, Русия е огромна страна, която ще компенсира загубите от бавната си модернизация с природни, политически и енергийни ресурси. Сърбия обаче без модернизация и европеизация е заробена в постоянни конфликти, осъдена на съдбата на малка страна, в която, по думите на Латинка Перович, нито може да се живее, нито може да се умре.

Нашата цел трябва да бъде да имаме близки връзки с Русия, но и чисти сметки. Да анализираме защо Русия  позволява на други страни това, за което критикува Сърбия. Да видим защо руският посланик в Черна гора не заплашва Черна гора  заради това, че влиза в НАТО, а белградският посланик заплашва Сърбия с бойни глави, дори и ако си помислим за това. Русия няма да застраши нито един свой  стратегически интерес, както и сътрудничеството с Европа и САЩ заради сръбските проблеми. Това не означава, че няма да се възползва от възможността, която Сърбия й предложи, зад гърба ни медийно да затегне своите отношения със Запада, а след това да се върне към реализирането на енергийни проекти с Европа и своето  голямото сътрудничество с Вашингтон. Русия, естествено, ще приеме и ще използва  решението на Сърбия да изиграе ролята на “производител на проблеми”. Често с взаимно съгласие. Не на Русия и Сърбия, а на Запада и Сърбия.