Застудяване след арабската пролет вещае “арабска зима”

Никоя революция не минава без контрареволюция. Основният вектор на арабската пролет е демократизацията; за ред арабски държави, където все още са на власт монархични режими, това означава движение към републиканско политическо устройство.  Тъкмо затова арабските монархични режими са движеща сила на изпреварващата контрареволюция.

Исторически обусловено е всички те да бъдат сунитски, според религиозната принадлежност на управляващите групи. Действайки срещу републиканизма, който може да има различни форми (от либерална - американска и френска, до ислямизирана - турска и ислямска - иранска), в днешната историческа ситуация те се борят на първо място с призрака на ислямска революция по ирански,  предвиждаща религиозно-политическа експанзия на шиизма и иранско проникване в арабския свят във вид на все по-разгърнат шиитски полумесец.

В Близкия изток се формира “Свещен съюз” от рода на онзи, който е бил създаден в Европа през 1815 г. по инициатива на руския цар Александър Първи, за да се осигури взаимна подкрепа между християнските владетели. Постепенно в обединението са се включили всички монарси от континентална Европа освен папата и турския султан.

“Свещеният съюз” на арабския свят се образува чрез приемане на извънрегионални държави в една затворена допреди регионална организация. По този начин се разширява Съветът за сътрудничество в Персийския залив (ССПЗ), в който влизат Бахрейн, Катар, Кувейт, Обединените арабски емирства, Оман и Саудитска Арабия. Организацията отвори вратите си за две нови членки - Йордания и Мароко.

От обединение на териториална основа ССПЗ се трансформира в религиозно-политическо: всички изброени държави са сунитски монархии.  Йордания и Мароко ще получават (и получават вече) финансова помощ, за да бъдат потушени социалните протести, които редовно избухват в тези страни и заплашват да прераснат в революции, подобни на тези в Тунис и Египет.

Има обаче и друго. Държавите от ССПЗ са свързани с договор за взаимна отбрана, който бе задействан в началото на революцията в Бахрейн; вълненията се дължаха на иранско влияние.  Въстанието на шиитите в Бахрейн бе потушено със сила: от Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства в страната бяха изпратени войски на ССПЗ, т. нар. Броня на полуострова.  Същевременно Бахрейн получи финансова помощ, за да бъдат смекчени социално-икономическите проблеми в това кралство.

Невъзможно е изглежда сили от “Бронята на полуострова” да бъдат изпратени в Йордания или Мароко, ако се случат революции в тези страни. ССПЗ обаче е водил вече война “чрез пълномощник” - в Либия за Съвета воюваха (и все още воюват) някои членки на НАТО. Нека си спомним, че  либийската криза бе предизвикана от арабските монархии. Искането (точно искането, а не молбата) световната общност да наложи зона без полети над Либия бе поставено тъкмо от ССПЗ. И чрез Арабската лига, където главната роля принадлежи пак на арабските монархии, това искане бе внесено в Съвета за сигурност на ООН.

В началния период от либийската криза, когато имаше надежда революцията в Либия да приключи бързо, както в Тунис и Египет, личи монархически проект с ясно изразен сунитски характер.  Веднага се заговори за възстановяване на монархията в Либия или в източната й част, Киренайка. Въстаниците действаха под знамената на Сенусидската династия, свалена от трона през 1969 г. от капитан Кадафи и другарите му. А либийският престолонаследник Мохамед ас Сенуси, без впрочем да мръдне от саудитския град Дамар, правеше там изявления, че е “готов да възстанови правата на династията си”.   

Страните от Арабския полуостров в лицето на Катар, член на ССПЗ, поеха в свои ръце търговията с либийския петрол.  Впоследствие тъкмо Катар доставяше на въстаниците оръжия. Нищо не пречи евентуална либийска сунитска монархия да се включи в създавания нов “Свещен съюз”. Това все още не е изключено, тъй като политическото устройство на Либия след Кадафи остава неясно. Членството на Мароко в разширения ССПЗ ще легитимира вероятното присъединяване на африканска Либия към Съюза, свързан навремето единствено с Арабския полуостров.

Формираният “Свещен съюз” ще може да се разшири, щом от Ирак окончателно се изтеглят американските и другите коалиционни войски. Нищо чудно това да образува в Ирак силов вакуум, Турция да направи опит за нахлуване в страната откъм север, а Иран - откъм югоизток. Тогава е възможно в т. нар. сунитски триъгълник да бъде създадена сунитска държава, наред с кюрдска в Северен и шиитска - в Южен Ирак. Такава държава вече е налице, макар и като недооформен проект. Това е “Ислямската държава Ирак” на Ал Каида - наполовина виртуална, наполовина реална. В нея може да бъде възстановена властта на Хашеитската династия, свалена през 1958 г. Която пък вече да образува асоциация или федерация с новата членка на ССПЗ, също хашимитска страна - Йордания, и така да разшири “Свещения съюз”.