ЕТНИЧЕСКИ ВЪЛНЕНИЯ ЛИ?

При оценката на станалото в Катуница изненадващо прав се оказа не друг, а Светият синод.

Самият факт, че такава институция излиза с декларация по случая, говори за неговата важност. А това, че тя дава правилната оценка, е признак за сериозна криза в обществения механизъм за вземане на решения.

Да, Светият синод е прав: в България няма етнически вълнения. Има бунт срещу престъпността.

Престъпността в България е нещо, което ни разяжда. Това е така, защото самата държава – органът, който съществува, между другото, и за да се бори с престъпността – отказва да го стори. Отказва да се бори с нея, защото самата държава, т.е., част от хората, чието служебно задължение е да го правят, участва в някои видове престъпност. А с тази престъпност, която пренебрегва, не иска да се бори, защото това я отвлича от участието й в другата.

Като резултат четири пети от престъпленията в страната не се регистрират от полицията – било защото жертвите вече не виждат смисъл от това, било защото самата полиция отказва да го стори. Престъпността вече има формообразуващи функции в градската среда. Достатъчно е да се огледаме, за да го забележим. По-трудно забележими (но далеч по-опасни) са пораженията, които нанася върху вътрешния мир на хората. Вече няма смисъл да провеждаме социологически изследвания на тема каква част от хората са станали жертва на престъпления. Актуален е друг въпрос: колко пъти всеки е бил жертва на такова.

И, понеже наглостта на престъпниците е право пропорционална на бездействието на държавата, а от друга страна, търпението на хората не е безкрайно, недоволството в крайна сметка избухва някъде като насилие.

Обстоятелството, че то в даденият случай е насочено срещу цигански бос не бива да ни учудва. Това е просто статистически най-вероятния случай. В битовата престъпност (кражби, изнасилвания, убийства и пр.) извършителите от цигански произход са в пъти (ще повторим: не в проценти, а в пъти) повече от представителите на другите две големи етнически групи в България – българи и турци.

Циганският бос от Катуница от дълго време осъществява престъпни сделки с различни политически сили по простата и ефективна схема: гласове за изборите срещу безнаказаност. Бунтът срещу него не само проваля конкретната сделка, но и поставя под заплаха множество други такива из цялата страна. Ето защо заинтересованите лица трябваше да вземат мерки щото протестът да не се разпълзи из цялата страна.

Една особено популярна мярка за това е заплахата от етнически сблъсък. Обикновено тя се ползва само от Доган, но този път се оказа удобна и за други. И бе подета както от заинтересованите лица, така и от множество „полезни идиоти”, ако си послужим с известния израз на Ленин. Врявата отекна чак до ООН и ехото се върна от там във вид на размахан пръст.

Можем само да приветстваме протестът на жителите на Катуница. Той ще бъде използван от най-различни субекти за собствените им политически и всякакви други цели. Но това не променя същността му на бунт на обезправените българи. Изглежда, вече само това е начинът да се въздейства върху нещото, изпълняващо ролята на политическа класа в България.

А ако тази и.д. политическа класа не се промени и не се справи с престъпността, наистина ще се стигне и до етнически сблъсъци.