Руското вето на резолюцията за Сирия - предупреждение към Запада да не се меси

Руското вето на резолюцията на Съвета за сигурност на ООН, осъждаща репресиите на сирийското правителство срещу протестиращите, е предупреждение, че Москва няма да се остави да бъде разигравана, когато вижда, че интересите й са заплашвани от САЩ и Европа.

Ветото сигнализира, че премиерът Владимир Путин, който планира да се върне на най-високия пост в Русия с президентските избори през март 2012 г., няма да толерира западна намеса в страната, която може да ръководи през следващите над 10 години.

Действайки в координация с Китай, Русия използва правото си на вето - нещо, което рядко прави - за да блокира резолюция, която би създала възможност за санкции на ООН срещу правителството на сирийския президент Башар Асад.

Този ход бе мотивиран отчасти от желанието на Русия да запази присъствие в региона, където влиянието й намалява от края на студената война и където се сблъсква с други предизвикателства след падането на правителства след почти година на бунтове.

Москва има тесни отношения с правителството на Асад, което бе неин клиент в оръжейни сделки, и има военноморска база на сирийското средиземноморие - една от малкото в чужбина за въоръжените сили на Русия.

Ветото обаче не е толкова свързано със самата Сирия, колкото с руската позиция срещу западните усилия за политически промени в чужбина - източник на гняв за Путин по време на президентството му от 2000-2008 година и на нови тревоги, тъй като той се готви да бъде държавен глава през следващите шест или повече години.

“Русия не иска напълно да изгуби икономическата си позиция в Сирия”, каза Лилия Шевцова, автор и експерт за Путин, сътрудник в Центъра “Карнеги” в Москва.

“Главното е обаче, че Русия не иска да подкрепя каквато и да е тенденция, която може да доведе до смяна на режима в Сирия и да стане пример за други страни.”

Посланието до Запада, каза тя, е ясно: “Не се бъркайте.

Ние имаме нашите принципи и не се нуждаем от намеса.”

Русия ясно показа, че е против всяка резолюция, осъждаща Асад. Така тя превърна Сирия в своя запазена територия, след като преди това позволи въздушни удари на НАТО в Либия, като се въздържа от използване на вето при гласуването през март в Съвета за сигурност.

Русия обвини НАТО, че е надвишила мандата си да защитава цивилното население и е застанала на страната на бунтовниците, които свалиха от власт дългогодишния управник Муамар Кадафи.

СТАБИЛНОСТ И СТАГНАЦИЯ

В едни от най-острите си критики към Запада откакто бе президент, Путин сравни резолюцията за Либия със “средновековен призив за кръстоносен поход”, за което  бе укорен дори от протежето си, президента Дмитрий Медведев.

Путин гневно заяви на пресконференция през април в Копенхаген, че лошото управление на Кадафи не оправдава отстраняването му от власт с военна сила.

Ветото върху резолюцията за Сирия напомня за сигналите, които Путин често отправяше в първия си мандат като президент, когато многократно обвиняваше Запада и най-вече САЩ, че се месят в работите на суверенните страни и се стремят да отслабят Русия.

Анализатори казват, че безпокойството на Кремъл от промени на ръководства в чужбина се дължат на опасения за собствената му легитимност, и предупреждават, че решението на Путин да си върне президентския пост може да засили подобни настроения сред руснаците.

Ветото върху резолюцията за Сирия едва ли ще ознаменува голяма промяна във външната политика на Русия, ако Путин отново спечели шестгодишен мандат през март, основно защото лостовете на Русия за влияние са ограничени.

“Като цяло политиката беше противодействаща. Тя ще продължи да бъде такава: това как другите се държат към Русия ще определя поведението на самата Русия”, каза Фьодор Лукянов, редактор на списание “Русия в глобалната политика”.

Това обаче може да създаде напрежение със Запада, тъй като решението на Путин да се върне в Кремъл задълбочи съмненията за решимостта му да създаде трайни институции на демократично управление в страна, която има история на еднолично управление.

58-годишният Путин може да бъде президент до 2024 г, ако изкара два последователни президентски мандата.

Макар че  остава доста популярен, решението му да си разменят постовете с Медведев, обявено миналия месец след години на смесени сигнали кой от двамата ще се канидидатира за президент през март, засили оплакванията на руските граждани, че имат малко участие в политиката и предизвика сравнения с “ерата на стагнация” при застаряващия съветски лидер Леонид Брежнев.

“Ако Русия изпадне в още по-голяма стагнация при Путин, тя ще загуби вътрешната си стабилност и властите, естествено, ще бъдат още по-разтревожени от промени в Русия или други страни”, каза Шевцова.