Иво ИнджевНа паметника на съветската армия днес бяха поднесени цветя и изненади. Цветята са за празнувания ( обикновено на 9 май) в СССР и в Русия ден на победата над Германия във Втората световна война. Изненадите пък бяха поднесени от руското посолство, което е решило да поднесе цветя ден по-рано и така ( нарочно, или не, това така и не разбрахме) влезе в крак с евроатлантическата традиция победата на националсоциализма в Европа да бъде отбелязвана на 8 май.
Разбира се деликатната истина, че сталиновият социализъм беше сред победителите на хитлеровия националсоциализъм не е нещо, което можете чуете като факт в тази празнична обстановка- нито тук, нито в Москва.
Онова, което никак не е изненадващо е, че промяната в церемонията най-безцеремонно не беше обяснена в новините на БНТ. Така решили, така постъпили руснаците.А заедно с тях и министърът на вътрешните работи Михаил Миков, евродепутати и други другари, които набързо са били мобилизирани за събитието, начело на което крачил „самият” ( както наблегна БНТ) посланик на Русия, н.п. Исаков.
Това щеше да е просто дребна подробност от съветско-руския пейзаж тук. Но! Оказва се, че изненадан е бил и българският вицепрезидент Ангел Марин.
Да не би да си мислите, че като са го изненадали само ден по-рано със заявката, той се е засегнал, или пък се е оказал” възпрепятстван” да участва? Нищо подобно. Човекът тутакси си променил програмата и хей го на, усмихнат и щастлив на мероприятието пред камерите на БНТ.
Спазвайки съзаклятнически тайната за необичайното изтегляне на поклонението с ден по-рано ( на него поне, като на верен другар , сигурно са му обяснили причината), българският вицепрезидент така и не ни осветли какво знае по-въпроса. Обаче сподели, че има право повече от другите да бъде на церемонията, защото си го е извоювал. Разказа ни, че лично е участвал „в защитен вал”, охранявайки ден след ден „този хубав паметник да не бъде погубен” в годините, когато имало такава опасност.
На такъв участник в защитен вал около хубавия паметник и посред нощ да му свирнат ще скочи да поднася цветя където му кажат. В това няма съмнение. Те му бяха свирнали да участва в защитния вал срещу приемането на България в НАТО, поради което президентът Петър Стоянов го отсвири като командващ ракетните войски на страната. Но после червената тръба свири сбор, Първанов смени партийната концепция, НАТО получи одобрението на БСП, а Марин от дисциплинарно уволнен за неподчинение генерал се превърна във вицепрезидент на натовска България.
И какво излиза? Н.п. Исаков е в състояние да мобилизира за 24 часа българския вицепрезидент, министъра на вътрешните работи и депутати като подкрепяща група за церемония на една чужда държава пред паметник на армия на несъществуваща, саморазпуснала се държава ( това че Русия се изживява като наследник на СССР и че смята съветският паметник за руски, макар в България окупацията да е осъществена от Трети украински фронт – е техен проблем)..
В дипломатическата практика е прието посланиците да бъдат викани на разговори на съответното ниво ( в зависимост от казуса), но у нас един посланик привиква и нагажда към програмата си висши представители на властта в страната домакин. И защо? Ами много просто, защото е посланик на Русия. Това обяснява всичко – не за Русия ( тя би постъпила така и в Вашингтон, ако имаше кой да й се върже), а за любителите на „хубавите съветски паметници” у нас.