Басня

Вариации на честта

(посвещава се на всички плъхове предали СДС)
Таван. Нощ. Пуст и непрогледен мрак.
Две елипси от фосфор - котарак.
Неканен, неприятен гост.
Макар и сит, инстинктът е на пост.

Мълчание и отскок мигновен.
Изцвърка плъхът в нокти уловен.
Очите стават от доволство кръгли.
Тревожен трепет по греди и ъгли
и пак злокобна тежка тишина.
- Пусни ме,
ти от мен каква злина
и пакост си видял,
изплака плъха
и в лапите жестоко се задъха.

- Пусни ме и кълна ти се до гроб
на свойта благодарност ще съм роб.
О, силният е вечно благороден.
Ще съм ти длъжен, даже и свободен.

- Кълнеш ли се?
- Кълна се в свойта чест.
Котакът прави благороден жест.

Доброто вече плъхът не забрави,
от врагове приятели направи.
Така несетно отминават дните,
но веднъж котакът каза му в очите:

- Аз щедро подарих ти свободата,
но време е да мислим за цената.
И искам срещу моята услуга
единствена безкористна услуга:

На тоя и съседния таван,
на всички миши дупки точен план.

И както връщаш взета в заем сума,
със чест изпълни плъхът свойта дума.
Пред себе си с доволство на светец,
за другите - завинаги подлец.

Бисер Маджаров - Варна

 басня, написана от мой роднина - Павел Нейков. Той беше адвокат в Пловдив, предполагам известен, а освен това автор на сатири, една от които беше станала популярна с нападките му срещу Радой Ралин, подписана "един по перо твой събрат, тракийски адвокат".