Голямото перчене

Пламен Асенов 

10.05.2009 

Руският президент Медведев се направи на мускул и на военен парад в Москва по случай “Денят на Европа” заяви, че “всяка агресия срещу Русия ще срещне достоен отпор”. Отворен остана въпросът кой ли пък този път – след геополитически и военни гиганти като Чечня и Грузия – отново е решил да напада горката  Русия, та има нужда от предупреждение.

Част от публиката изпадна в неприкрита радост и веселие от това изявление, друга част изпадна в размисъл и отпочна да гадае на боб, а трета част направо се хвърли да залага, с оглед да изкара някой лев насред световната икономическа криза.

А истината е проста. Русия очевидно пак има нужда от външен агресор. И то е, за да не прозира чак толкова, че с арогантното си поведение, с непрекъснатите си претенции да е велика, само защото е голяма по територия, с ченгеджийско-мафиотско-императорската си форма на управление и с азиатското мислене, търпеливо моделирано през вековете сред голяма част от руснаците, самата тя е най-големият си враг и агресор.

По-лошото обаче е друго – че когато Медведев говори за агресия, светът не е  сигурен не само кого той смята за потенциален агресор, но и какво всъщност  разбира под тази дума. Защото видяхме, че преди време Путин обяви за агресор ВВС и редица демократични неправителствени организации, които се опитваха да помогнат с пари и опит на самата Русия…..

Така че крайно време е демократичният свят да вземе мерки, като се изолира максимално от контакти с Русия и я остави сама да си изясни понятията, докато заговори на нормален човешки език. И най-важното – когато след някой месец или година управляващите в Москва отново започнат да просят заеми /обявеното от тях финансиране на мащабна военна програма насред криза неизбежно ще ги доведе до там/, те да ги получат само срещу реални демократични реформи в страната. Или изобщо да не ги получат.

От своя страна най-верният руски сателит в България, може би и на Балканите, а дори и в Европа – управляващата Българска комунистическа партия, прикрита под маската на БСП, изглежда прихвана от перченето на Медведев, та реши и тя да се изперчи. Е, в друг контекст и в други мащаби, но все пак…..

Комунистите внесоха в ЦИК документите си за регистрация за предстоящите европейски избори, придружени с цели…..80 хиляди подписа.

По закон се изискват 15 хиляди. Партиите обикновено внасят малко повече, заради възможността някои подписи да се окажат сгрешени, фалшиви, изобщо – застраховат се да не стане някакъв сакатлък. Ама внасянето на 80 хиляди вече си е перчене. Чудя се как не изиграха и прочутото си комунистическо хора пред ЦИК в този сюблимен момент…..

На всичкото отгоре после пред журналисти председателят на пионерската организация похвали вкупом всички досегашни евродепутати от БКП, че вършели в Брюксел изключително полезна работа, при това не само за своята партия и за европейската левица, но и за целия български народ. Кой я върши тази работа, другарю Станишев? Великият икономист от ДС Атанас Папаризов ли я върши? Огнената дама Илияна Йотова, която трудно прикрива умствения си дюстабанлък на публично място, тя ли я върши? Абе, вършат я  там…..Добре, че Брюксел е далеч и не всички българи виждат каква точно я вършат…..

Накрая не може да се подмине и голямото перчене, демонстрирано от независимата съдебна власт в България около регистрацията на новото ръководство на СДС и оттам – регистрацията на цялата партия за изборите.

Перчат се сега, че стриктно спазват законите и процедурите, та затова не могат, ама обективно не могат, да регистрират Мартин Димитров навреме. Но когато по-рано забавиха същите тези законови процедури с почти месец, когато с чисто политически аргументи обосноваха уж законосъобразното си решение да не извършват регистрация, тогава не се перчеха. Тогава се смотаваха и се правеха на разсеяни. Както казва един приятел – държаха се като пръднал в пълен трамвай.

Извинете за израза, ама каквито са политиката и водещите принципи в тази държава, такива са и изразите, с които трябва да ги описваме.