Ако министър-председателят беше художник...

Бойко Борисов за малко не стана почетен член на Съюза на българските художници. Слава богу, намери се някой по-просветен съветник, та да му обясни в каква каша го е забъркал любимия му Вежди – и премиерът в последния момент се отказа. Но се отказа именно в последния момент – когато всичко вече беше наредено и нагласено за почетното удостояване: едно намерение, което само по себе си е потресающ кич. И което между впрочем дискредитира СБХ точно толкова, колкото и двоицата кандидат-почетни членове: самият Бойко и нагласилия този водевил Вежди.

С пълно право проф. Велислав Минеков, председател на контролната комисия към СБХ, определи решението, взето от ръководството на съюза зад гърба на самите художници, като “недостойно, лишено от логика и извършено под натиск от управляващата за момента партия”. И допълни, че “подобен поклон пред действащи политици, заети своевременно с предизборна агитация, е безсрамно действие спрямо стотици наши членове, заслужили високото отличие”. И че “разплащането с титли за решението на една дългогодишна неправда, съществувала благодарение на смирени ръководства на СБХ, в комбинация с държавно малокултурие, е преднамерено унижение и дело на паразити спрямо всички почтени хора, държали четка и длето”.

Решението на въпросната неправда е свързано с определен правителствен жест – предоставянето на сградата на “Шипка” 6, където се помещава СБХ и неговите изложбени зали, във владение на съюза; до този момент сградата поне формално се водеше собственост на Софийския университет. Университета впрочем също е овъзмезден за експорприираната в полза на художниците негова собственост – той пък получава сградата на бившия механотехникум на бул. "Александър Стамболийски" №82 в София. Не личи обаче неговите преподаватели да горят от щастие от тази замяна – щом ректорът още не е сварил да връчи на Бойко Борисов званието доктор хонорис кауза.

Ръководството на СБХ в прав текст сподели, че е решило да провъзгласи българския премиер за почетен член от благодарност за това именно правителствено решение. Наистина е интересно: дали ако примерно Васил Божков – Черепа реши да подари на съюза някоя от многобройните си колекции, и той ще бъде провъзгласен за “почетен” художник? Съдейки по настоящия прецедент – защо не?

Най- занимателно и според мен най-скандално обаче е обяснението на министъра на културата Вежди Рашидов за този художнически жест, издаващ неприкрито блюдолизничество към властта. Бойко Борисов реално рисувал – и рисувал добре – изрече тежката си експертна дума Веждито и го сравни с... Пикасо. Правел сполучливите си скици по време на заседанията на Министерския съвет. “Силвестър Сталоун рисува, прави изложби и продава една картина за 50 000 евро, защо премиерът да не рисува, ако му се рисува” – запита той възбуденото от събитието журналистическо воинство. И предположи, че Борисов можел да развие талант – за което никога не било късно – като се аргументира, разбира се, с Гоген, започнал да рисува на 41 години.

Вярно е – никога не е късно да почнеш да рисуваш. Както и да станеш за резил. И други световни лидери са имали художнически мераци – Хитлер например. Интересното в случая е, че българския министър-председател прилага таланта си на заседанията на Министерския съвет, на които се решава настоящето и бъдещето на страната му. Очевидно му е скучно там – и затова скицира спорещите по това бъдеще министри.

Биха могли да му помогнат – ако вземат едно негласно колективно решение и го освободят от тези заседания. И без това е отдавна известно, че в редките случаи, в които МС взема адекватни решения, това става не с негова помощ, а въпреки него. Може би в моментите, в които се е разсеял и се драска скиците, дето след време щели да догонят престижа и цените на тези на Пикасо.

Така премиерът ще може да си рисува на воля, колкото му душа и сърце иска. Може да си купи триножник и да тръгне из полята да рисува китните български пейзажи например. А като му омръзне да живописва, може да свика на място отбор юнаци да направят някое мачле. Междувременно България ще процъфтява, необременена от тежкия Бойков надзор. Вежди пък ще организира негови изложби в “българския Лувър”, които ще привличат огромни тълпи посетители за радост на българската култура. Може и културен туризъм да се развие покрай тях. Зер изпуска ли се такъв сеир?