Протестите срещу Уолстрийт

      Докато протестите под наслов "Окупирай Уолстрийт" се разрастват от Долен Манхатън до Вашингтон, обхващат и други американски градове, средната класа продължава да се оплаква, че
 участниците в тези походи нямат ясно послание и конкретни политически идеи. Посланието и решенията би трябвало да са очевидни за всеки, който следи събитията, откакто икономиката
изпадна в рецесия, която продължава да разтърсва средната класа, а  богатите вече се възстановиха и просперират. Проблемът е, че никой във Вашингтон не слуша.
       На този етап посланието на протеста е следното - неравенството в доходите увеличава редиците на бедните и заплашва да създадат постоянна декласирана прослойка от способни и желаещи да работят хора, които са безработни. До известна степен протестиращите, повечето от които са млади хора, са гласът на едно поколение, загубило възможностите си.
       Миналата година безработицата сред завършилите колеж американци под 25 години беше средно 9,6 процента. При завършилите средно образование безработните са 21,6 процента. Данните не вземат предвид висшистите, които работят, но на нископлатени работни места, за които дори не се изисква диплома.  Подобна жалка перспектива още в първите години на кариерата вещае живот с все по-малки възможности и с ниски доходи, а това е  основната дефиниция за слизане надолу по социалната стълбица.

       Протестите обаче са нещо повече от бунт на младите. Личните  проблеми на протестиращите са само един от примерите, че  икономиката не работи за повечето от американците. Протестиращите са прави, когато казват, че финансовият сектор, неговите регулатори и народните избранници, между които има тайно съглашение, са се възгордели и са се възползвали от кредитния балон, който се спука и заради който милиони американци изгубиха работни места, доходи, спестявания и пазарната стойност на жилищата си. И тъй като лошото време се задържа, американците загубиха също и вярата си във
възстановяването и подема на икономиката.
       Първоначалното възмущение беше подхранено и от спасителните планове и стремежа на народните представители да събират пари в брой за кампаниите си от Уолстрийт  - отровна комбинация, която отново потвърди икономическата и политическата  власт на банките и на банкерите, докато обикновените американци  страдаха.
       Крайното неравенство е отличителен знак на нефункционираща икономика, доминирана от финансовия сектор, който се развива до голяма степен чрез спекулации, измами и правителствена подкрепа, а не чрез продуктивни инвестиции.
       Когато протестиращите заявиха, че представляват 99 процента от американците, те имаха предвид съсредоточаването на доходите в днешното общество, страдащо от голямо неравенство. Преди рецесията делът на доходите на онези, които попадаха в единия процент от домакинствата, които са на върха на обществото, беше 23,5 процента - най-високият от 1928 г. и почти двойно по-голям от 10-процентното ниво, отчетено през втората половина на 70-те години.
       Но този дял малко намаля, когато финансовите пазари се разклатиха през 2008 г. Актуализирани данни днес все още няма, но  със сигурност неравенството отново се е задълбочило. През последните няколко години например корпоративните печалби, (които до голяма степен отиват при заможните), достигнаха най-високото си ниво като дял от икономиката от 1950 г. насам. Заплатите на работниците като дял от икономиката достигнаха най-ниската си точка от средата на 50-те години.
       Приходите на онези, които са на върха, нямаше да породят такова безпокойство, ако средната класа и бедните също печелеха. Но през първото десетилетие на новия век домакинствата в работоспособна възраст видяха, че реалните им приходи намаляват. Рецесията и последиците от нея само ускориха този спад.
       Изследвания показват, че  подобно крайно неравенство e свързано с много негативни явления, в това число ниско ниво на завършващите образование, влошаване на здравето и по-малко инвестиции в държавния сектор. То изкривява и политическата власт, защото политиката почти винаги отразява мнението на американците с по-високи доходи, а не на тези с по-ниски доходи.

           Не бива да се изненадваме, че протестите под лозунга  "Окупирай Уолстрийт" привлякоха като магнит недоволството. Има много политически цели, които могат да бъдат набелязани, за да
се  отговори на недоволството на протестиращите. Като въвеждане на трайни облекчения при просрочване на ипотека, облагане на финансовите транзакции, осигуряване на по-голяма юридическа
защита за работниците и за техните права и прилагане на по-прогресивно данъчно облагане. Страната има нужда да се промени фокусът на държавната политика от защита на банките към насърчаване на наемането на пълен работен ден, в това число харчене на държавните пари за създаване на нови работни места и за разработване на силна, дългосрочна стратегия за увеличаване на вътрешното производство.
       Не е работа на протестиращите да пишат проекти на закони. Това е работа на лидерите на страната и ако те си я бяха свършили както трябва, нямаше да има нужда от тези походи и протести. Но те не си свършиха работата и затова откритото изразяване на недоволство е оправдано и важно само по себе си. Това е и първата  предпазна мярка срещу завръщането на Уолстрийт  към онези методи на действие, които потопиха страната в икономическа криза, от която тя все още предстои да излезе.
 

(БТА)