Придизборни пиратски набези с предплатен откуп

Нищо, че строителният бранш ( определящ от години състоянието на българското стопанство) е в реанимацията с диагноза „тежка финансова недостатъчност”, че комбинатът „Кремиковци” колабира и се очаква всеки момент животоподдържащите системи, на които е сложен на изкуствено дишане ( задушавайки София), да бъдат изключени, или пък че индустрията на годишна база е спаднала с повече от 17 процента ( по признания на министър П.Димитров). Криза няма. Така смятат управляващите.

Интересното е , че в страната на голямото нямане на криза има небивало имане на кризисни правителствени щабове. Вчера – за столичните отпадъци и за отвлечените от пирати български моряци, утре също в Лом заради проблемите със сметта. Поне такова искане прозвуча вече по „Нова телевизия” от граждани, които опонират на местната власт. Както правилно отбелязаха те: с какво са по-лоши от жителите на София? Ако стане, очаквайте и в други градове…

Само за застрашената честност на изборите няма никакъв кризисен щаб. Властта е спокойна. Там всичко е добре подредено, структурирано, манипулирано. Пиратите си действат, откупът им е обещан предварително. Регистрацията си тече на принципа : „всичко тече, всичко се подменя”.

Онези от нас, които са достатъчно възрастни да помнят какъв страх беше плъзнал сред гузните крепители на онази власт, която заплашваха да „дадат” само „ с кръв”, вероятно са забелязали колко много се бяха притеснили да не им бъдат приложени „мероприятията на народната власт”, с които са заграбили и държали десетилетия наред управлението. Именно по тази причина първата реакция на водещите им политици и на пропагандната им, когато комунизмът тук (и , о свети Ленин, в СССР тоже) пое пътя към гробището на историята, беше да „изпуснат парата”. Знаят те какви демони ражда отмъщението и „безумната злоба на роба”!

Щом се окопитиха обаче и разбраха, че няма да бъдат разстрелвани без съд и присъда, няма да ги изселват и пращат в концентрационни лагери, веднага престанаха „да се лигавят”. Първо забраниха промъкналите се в „Работническо дело” публикации за някои зверства на „народната власт”, после и червените лидери престанаха да се умилкват.

С бруталното си поведение спрямо опозицията обаче, която искат днес да отстранят дори от участие в изборите, другарите управляващи поставят отново на изпитание демократично мислещите хора в страната. Ако продължават така, може да им се наложи някой ден отново да се умилкват, че и кризисен щаб (този път наистина национален, само партиен няма да им свърши работа) за помиряване да предложат.

Да, това предупреждение в момента не изглежда много актуално. Другарите държат здраво властта ( почти като др. Живков през по-голямата част от 1989 г.). Но си позволявам да допусна „кризисен” сценарий. Защото, за разлика от управляващите, си мисля, че криза има и че тя тепърва ще се задълбочава.