Западът се страхува, че Киев ще попадне в прегръдката на Русия

За няколкото хиляди твърдолинейни  привърженици на  Юлия Тимошенко, събрали се пред съда в Киев вчера, хвърлянето в  затвора на тяхната героиня изглеждаше край на надеждите им за
демократично, прозападно бъдеще на Украйна.
   "Това е кошмар", каза 45-годишният Володимир Гонски, един от  протестиращите на централния булевард "Крешчатик", сцена на Оранжевата революция от 2004 г. По думите му той е посветил
о-голямата част от живота си на борбата за демокрация в страната, започвайки със студентска гладна стачка през 1990 г.
   "Сега виждаме, че още ще трябва да се борим за нашата демокрация и за нашата независимост", жалва се той.
    Само на метри от него обаче много други украинци отминаваха, без да обръщат внимание на мелето пред съда.
    След присъдата срещу Тимошенко бъдещото развитие на Украйна  отново е помрачено от несигурност и риск от завръщане към авторитаризма в руски стил - преобладаващият модел на управление  в постсъветското пространство. И тукашните, и западните критици  я тълкуват като символ на по-широко ограничаване на демократичните свободи, откакто Янукович пое президентския пост.

    Съвсем неотдавна все още имаше големи надежди, че Украйна може да направи скок към европейската интеграция и дори след време да стане модел на успешна пазарна демокрация.
   Много от привържениците на Тимошенко в Киев призоваваха ЕС да не прекратява преговорите с Украйна за политическо сътрудничество и за търговско споразумение, които трябва да бъдат финализирани до края на годината.
   "Много се надявам, че Европа няма да ни изостави този път", заяви Гонски.
    И все пак обвинителната присъда поставя пред дилема ЕС, а и  Вашингтон, който през последните години насърчаваше Брюксел да оглави усилия за по-тясна интеграция на Украйна със Запада. Дали
 сега ЕС трябва да прекрати  преговорите с Киев за по-тясно сътрудничество и да рискува да тласне Украйна в ръцете на Русия,  или да прегърне Киев с надеждата да го подтикне към бъдещи
реформи?
   Брюксел последните месеци внимателно балансираше, като казваше на Киев, че ще продължи преговорите, но го предупреждаваше, че ако Тимошенко бъде осъдена, шансовете споразумението да бъде ратифицирано от 27-те страни членки и Европейския парламент, както се изисква, ще бъдат много малки.
   Лейди Аштън, външнополитическият представител на ЕС,  вчера намекна, че някои страни членки сега може да настояват за по-твърда позиция. По думите й случаят Тимошенко може да има
дълбоки последици не само за планираното споразумение между ЕС и  Украйна, но и за "по-широкия политически диалог и сътрудничество".
   Ръководството на Украйна  в отговор побърза да извади коза с  Москва. Костянтин Елисеев, украинският посланик в ЕС, предупреди, че прекратяването на разговорите на Киев в Брюксел
ще бъде от полза само за Русия.
   "Ако споразумението не бъде подписано, нали разбирате кой ще  спечели от това? Ако ЕС вземе решение да отложи подписването, той ще трябва да понесе и отговорността за това", каза
дипломатът.
   Първоначалната реакция на Москва на присъдата беше враждебна, фокусирана върху това, че оспорва законността на газовата сделка, сключена от Тимошенко като премиер с колегата й
 Владимир Путин през 2009 г. - крайно изгодно за Русия.
   Външното министерство заяви, че присъдата има очевиден антируски подтекст. Путин предупреди, че оспорването на газовата  сделка е "опасно и контрапродуктивно". Той обачее даде ясно да се разбере, че не изпитва особена лична симпатия към Тимошенко, наричайки я политически опонент и "личност със западна ориентация".
   "Мисля, че щяхме да постигнем по-голямо конкурентно предимство, ако бяхме обединили силите си в контекста на интеграционните процеси в постсъветското пространство", допълни многозначително Путин.
   Руският премиер призовава Украйна да се присъедини към митническия съюз, който Москва образува с бившите съветски републики Беларус и Казахстан. Миналата седмица той предложи той  да бъде разширен в Евроазийски съюз, който да приеме нови членове от бившия СССР.
   Някои привърженици Тимошенко изразиха надежда, че може да бъде освободена от апелативна инстанция или че Янукович ще се опита да спаси отношенията с ЕС, като предприеме стъпки, за да
"декриминализира" юридическото основание за осъждането й.
   Ако това не се случи обаче, не е сигурно дали украинците са запазили апетита си да излязат отново на улицата, за да защитят демокрацията и да предотвратят връщането към прегръдката на Русия. Почти седем години след революцията, която бе дело най-вече на младите, новото украинско поколение изглежда по-апатично.
   Шестнайсетгодишният Станислав Антоненко, когото запитахме,  изглежда не знаеше кой знае какво за съдбата на Тимошенко.
   "Разбира се, че съм чувал съм за Оранжевата революция. Но както виждаме сега, тя беше предадена. Това беше просто размяна на властта между съперничещи си политици", заяви той.

(БТА)