Ибон Вилелабеития и Джонатан Бърч от агенция Ройтерс Обезкуражена от ЕС, към който иска да се присъедини, членката на НАТО Турция се насочва на Изток политически и икономически заради уважението, което тя чувства, че не получава от страна на Запада.
Турция, напредваща мюсюлманска демокрация, започна присъединителни преговори с Брюксел през 2005 г., но напредъкът е болезнено бавен, затруднен от напрежението между Анкара и
членката на ЕС Кипър, както и от съпротивата на Франция и Германия.
В сряда Европейската комисия заяви, че не е бил постигнат напредък през изминалата година, повдигайки нови съмнения дали Турция някога ще стане пълноправна членка на ЕС.
Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган предупреди, че една силна Турция няма да чака на вратите на ЕС "като покорен молител" и разкритикува европейските общества, че се държат като
"изкуфели старци".
Негативната му реакция е присъща и за много обикновени турци, които казват, че се чувстват все по-нежелани в Европа.
Еджевит Иит, на 38 години, казва, че е подавал молба четири пъти за виза, за да се отиде при жена си в Германия, където тя работи във фабрика за наденички в Щутгарт и живее с трите им малки деца.
"Чаках 11 месеца след една молба и те я отхвърлиха", казва Иит, чакайки пред вратата на германското посолство в Анкара.
"Те не ни искат. В противен случай щяха да ни приемат преди много време", казва той.
Турската външна политика е ориентирана от години към Запада, въртейки се около стремежа за членство в ЕС и ангажиментите в НАТО. Но с отдалечаването на перспективата за ЕС, тя се превърна във все по-независима и стремяща се към засилване на връзките с Близкия изток и Северна Африка държава - тенденция, която има широки последици за ЕС и САЩ.
"Няма общоевропейски разговор за това как да се действа с Турция, която сега е не само агресивна, но и заплашва това, което за някои европейци са основни интереси и може да преследва
действия, които да доведат до конфликт", заяви Даниел Корски от базирания в Лондон Европейски съвет за външни отношения.
"Преди съществуваше компромис между онези, които искат Турция да бъде част от ЕС, и онези, които не искат, че ние се нуждаем от стратегически диалог с Турция, защото тя става все
по-важна. Но някои европейци сега започват да се тревожат за смисъла на стратегическия диалог със страна, която се движи отвъд предела на нормалното поведение", казва Корски.
Промяната превръща Турция в модел в арабския свят във време, в което регионът преживява голяма промяна, докато американското и европейското влияние изглежда намаляват.
По време на обиколката си през септември в арабските страни Ердоган бе приветстван от превъзнасящи го тълпи, представен като лидер на мюсюлманите, който се кара на Израел и
подкрепя палестинската държавност.
Турция сега е стабилна демокрация и е една от най-жизнените икономики в света, което дава на турците ново чувство на увереност в контраст с екзистенциалната болест, налегнала Европа заради икономическата криза.
Проучване за трансатлантическите тенденции на аналитична група на Германския план Маршал, публикувано през септември показва, че мнозинството от турците смятат Близкия изток за по-важен за икономическите интереси на страната и сигурността отколкото ЕС.
"Ние не трябва да се присъединяваме към ЕС. Те сега трябва само да отхвърлят нашата молба", заяви Хасан Филанджъ, 25-годишен пекар. "Европа е болен човек, напишете това", казва
той.
Въпреки намаляващата подкрепа в Турция за членството в ЕС, около половината от търговията на Турция е с блока и повече от 75 процента от преките чуждестранни инвестиции идват от ЕС.
След оповестяването на доклада на комисията Анкара вчера, че пълноправното членство в съюза е единствената цел на Турция.
Турският поет Назъм Хикмет веднъж сравни Турция с галопиращ кон с главата на континента Европа и с тялото си на азиатския континент. Но главата може да се обърне.
През последните месеци Турция засили опасенията, че променя своята мека сила в по-конфронтационна политика, като разтревожи дори най-големите си поддръжници. Тя прати военни
кораби в Източното Средиземноморие, за да изрази съпротивата си към членката на ЕС Кипър и израелските офшорни газови проучвания, и предупреди, че ще замрази връзките си с ЕС, ако
Кипър поеме ротационното председателство на ЕС през юли.
Комисията заяви вчера, че е загрижена от напрежението между Анкара и Кипър и призова Турция да се въздържа от всякакви заплахи или действия, които могат да подкопаят отношенията.
Турция тази година не отвори нито една глава в преговорите с ЕС от 35-те глави, които всяка страна кандидат трябва да приключи преди да се присъедини към блока. От началото на преговорите Турция е отворила 13 глави. Повечето от останалите глави са замразени от политически спорове между
Анкара и европейските столици.
Години наред се изтъкваше, че политическите и икономическите реформи, изисквани от ЕС, служат като политическа котва за членката на НАТО, която граничи с Иран, Ирак и Сирия и която е преживявала в миналото политическа нестабилност и финансови кризи.
Перспективата за членство в ЕС даде увереност на инвеститорите и донесе престиж на Турция, която има достъп до европейските пазари и която разшири бизнес връзките с Азия, Африка и Близкия изток. От своя страна европейските реформи позволиха на цивилните правителства в Анкара да разчупят властта на консервативната армия и съдебна система.
Аманда Поул от базирания в Брюксел Център за европейска политика заяви, че Турция трябва да се въздържа от действия, които могат да навредят на по-дългосрочните й интереси, които са в силно обвързване с Европа.
Турция никога няма да си отиде. Тя няма причина да си отива. Макар да не води преговори в момента, Турция все още се надява на икономическа стабилност и привличане на чуждестранни инвестиции и това дава допълнителен блясък, казва тя.
Турция е много важна като енергиен коридор и за други енергийни проекти и ЕС трябва да запази силни връзки с Турция, заяви Аманда Поул.
(БТА)
Вземете последните новини.png)
