Най-после едно въпросче към Първанов от претендент за стола му

Третата в социологическите класации в кандидатпрезидентските избори Меглена Кунева стана първият от претендиращите да наследят Първанов (с някакъв шанс това да се случи), който най-после се осмели да посегне, макар и плахо, на недосегаемия цели 10 години държавен сфинск на върха на държавната пирамида. По повод взривената кола на журналиста Сашо Диков тя попита в писмо, разпространено днес от сайта Actualno.com

„Г-н президент на Република България, над 12 часа след взрива на автомобила на журналиста Сашо Диков, ще чуе ли българското общество позицията ви в подкрепа на гражданските свободи и свободата на словото?”

След първия дебат между своите изпреварващи (според прогнозите) конкуренти Плевнелиев и Калфин тя направи първата стъпка в тази посока, заявявайки, че долавя „шепот” между тях- намек за задкулисен сговор, чиито пътища водят към тайната дружба между Борисов и Първанов.

Искам задочно да й доверя и аз: само радикализиране на позицията й спрямо безобразията на миналото, чиято алтернатива тя би могла евентуално да изиграе, може да й помогне в оставащата седмица да запази надеждите си за балотаж. Росен Плевнелиев разчароващо не го направи и дистанцията му с Калфин се скъсява, отваряйки съответно ниша за малко вероятно, но все пак възможно завръщане на интригата в изборите между тримата водещи. Ще се възползва ли Кунева?

Ако успее да докаже, че не е протеже на Първанов, каквито подозрения нахлуха с фалстарта на кампанията й в студиото на близкия до президента шоумен Трифонов в още по-близката до същия телевизия Би Ти Ви, Кунева може да привлече доста гласове на десни гласоподаватели и дори на бивши симпатизанти на личността и делото на Георги Първанов, който е прегазил доста надежди и в задния двор на „червената идея”.

Меглена Кунева има последна възможност да докаже, че разполага с европейския капитал – същият който Първанов до такава степен разпиля, че през втория си мандат постепенно беше изолиран от европейската сцена от самите европейци, което се опитва да компенсира комплексарски със самохвалства и фамилиарни преразкази на състояли се срещи на четири очи между него и световни лидери.

В скоби казано: наскоро профилът на Първанов във фейсбук разсмя публиката с твърдението, че той бил направо полиглот, владеейки цели 4 чужди езика. Излиза, че това е държавна тайна , скривана от нас повече и от тайната какво си шушукат наистина на 4 очи президентът и подчинените му шефове на две силови ведомства. А зад дебелите зидове на президентската цитадела те явно си говорят неща, които превърнаха Първанов в най-информирания властелин в държавата за грешките, слабостите и други полезни за компроматен шантаж неща по адрес на т.н. политически елит- намекна го и професор Михайл Константинов преди два дни от телевизионния екран, когато говореше за тайната власт и едноличния контрол на президента върху службата (му) за охрана НСО и върху разузнаването ( нескромно казано – все едно цитираше книгата ми „Президент на РъБъ”, където подробно съм засегнал темата).

„Обикновеният избирател” може да не е в течение на тези „подробности” от „голямата политика”, но с кожата си усеща фалша и негативната енергия на енергийното поле , излъчващо несправедливост от върха на държавата. Не очаквам от Меглена Кунева да „направи кожата си на тъпан” по израза на революционера Христо Ботев, но ако удари все пак тъпана има повече надежди да се класира за финалната битка, отколкото ако продължава с недомлъвките. И няма какво да губи, освен това, което цял народ вече е загубил: доверието в справедливостта. Евентуалният опит да покаже борбеност по тази най-болезнена тема на прехода чрез най-видния пример в републиката може само да я извиси. Да не е малко?

От: http://ivo.bg/