Свободата днес и тук 04 Юли 2025  
Начало
  
  Свободата, Санчо, е едно от най-ценните блага - Дон Кихот Свободата, брат, е нещо изключително - Джендема  
 

Отмъщението на държавата

« назад   коментари   Изпечатай   Изпрати на приятел   
Силвия Белева

 

Как една държава може да отмъсти на населението си. В Китай има селце, което липсва на картата. Жителите му нямат документи за самоличност. Децата, които се раждат в него, официално не съществуват – не са записани в регистрите.

            Всичко започва преди около десет години, когато властите изселват хората от земята на предците им, за да построят язовир. Компенсациите са доста по-ниски от стойността на наводнените къщи. Някои от хората не спазват препоръката да се установят в други райони и се заселват край язовира. Служител от администрацията в съседния град коментира, че те са получили много пари, но отказват да се преместят. А в района имало опасност от наводнения.

            Опитите на живеещите в Синия дракон (така се казва селото) да възстановят заличената си самоличност засега не дават резултат и те продължават да живеят като фантоми – невидими и несъществуващи за държавата.

            Това китайско село не е нашето весело митничарско село, поникнало също край язовир. Мотивите за възникването също са различни. От безизходица до необезпокояван разгул има разлика.

            Държавата може да отмъщава по различен начин на своите граждани. Германският политолог и бивш заместник-посланик на Германия у нас Краус Шрамайер е пределно ясен, когато казва, че „България още не е правова държава, а се управлява от олигархия.” Той говори за корупция и клиентелизъм, за тромаво и неотзивчиво правосъдие. Говори, че съдът и прокуратурата „са благоприятна среда за корупция и клиентелизъм”. Въз основа на това твърди, че за страната ни е необходим и правосъден борд, освен валутния.

            Предложението не е лишено от основания. Защото независимост на съдебната власт не би трябвало да означава недосегаемост и безконтролност. Но не потвърди ли  Конституционният съд точно това. В парламентарната ни република е възможно съд и прокуратура да откажат да предоставят информация на Народното събрание – тъй като това би накърнило независимостта на съдебната власт.

            "Какво да кажем за един държавен глава, който е бивш агент на Държавна сигурност, но въпреки това е действащ президент и дори налага вето върху Закона за дипломатическата служба, забраняващ заемането на важни постове в чужбина от бивши агенти на Държавна сигурност?" – казва Шрамайер. После отбелязва, че „от 1985 година досега са емигрирали 1.6 милиона души, а други 200 хиляди са твърдо решени да го направят”. Голяма част от тях са млади, предприемчиви и интелигенти. Ако те не свързват бъдещето си с България, какво бъдеще очаква нея.

            Бъдещето се отглежда в настоящето. Поредният избран във времето взрив поражда коментар, че нечии нерви не издържат и се трудят да помрачат усилията на правителството. Че извършителите му всички ги знаят. Това, което не се казва, но е най-вероятно – че те едва ли ще бъдат разкрити и ще получат възмездие. Фактите само подкрепят мнението на Клаус Шрамайер за неефективната система, чието сито е избирателно едро.

            Оценката за миналото предопределя и очертава хоризонта на бъдещето. Ето я и нея. Министър-председателят казва, че когато другите държави си изграждали инфраструктурата, ние сме ходели по площади да стачкуваме. А може би през 1989 трябваше да застанем зад партията, причинила на България няколко фалита – за да си изграждаме мирно и тихо инфраструктурата, която тя така и не намери за нужно да изгради през десетилетията, когато беше на власт. Май наистина става въпрос само за надграждане. Но не и за истински реформи.

            Ние си имаме документи за самоличност. Постоянният адрес, записан в тях, обикновено е достатъчна гаранция за родното правосъдие да ни увери, че сгазилите лука е невъзможно да се укрият или да извършат нови престъпления. Поради което ги освобождава. Нас не ни изселват, както след 9 септември 1944. Но остава впечатлението, че сме безгласни пред безсрамния маскарад на уж разделените по Конституция власти, както и – пред стройната им координация срещу деня, в който всеки да понесе отговорност за деянията си.

            С тези играчи реална промяна към добро не предстои. С тях продължава отмъщението на държавата към останалите в нея. Към тези, които не са от кръга на недосегаемите. Така че идеята за правосъден борд си струва да бъде обмислена.

 


 
Отказът на президента Плевнелиев да се кандидатира за втори мнадат е:
  резултати


Бюлетин

Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.




Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.



Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev



 



Story of Stuff



Подкрепете този сайт





Red House Sofia




Valid XHTML 1.0 Transitional