ЗАМИТАТ СИ МИНАЛОТО

Един ден при мен дойде българка, семейна жена, дъщеря на известен провинциален комунистически велможа, с молба да й преведа дипломата на английски, понеже кандидатстваше за преподавателка в канадски колеж. Тя с недвусмислен подмазвачески тон ми заяви, че би искала да преведа това, което  в дипломата й беше «научен комунизъм», като «политически науки». Отговорих й, че не мога да направя това и че това е наказуемо. Сигурен съм обаче, че е намерила начин и е превърнала научния комунизъм в политическа наука.

Във връзка с изборите реших да потърся биографията на Ивайло Калфин и да разбера що за птица е и тоя партиен мехур. И какво мислите? Ами човекът няма биография. Като за лична информация той си е пробутал неговото СV, а за семейството си има само че е женен и има дъщеря. Точка. Това е същият Калфин, на който му се иска да стане президент и за неговия живот ние трябва да знаем само пътят, по който е минала неговата след-комунистическа кариера. Следваше безкраен низ от организации, в които е членувал и университети, които е завършил, от което човек би помислил, че тоя човек е живял не един, а три живота. 

Крият си биографиите, тоест крият комунистическото си минало. И макар че днес никой не ги преследва «до девето коляно», по сталински, те все пак се крият. Не им харесва да ги свързват с БКП, с МВР, с ДС и с Тодор Живков. Днес те ревизират биографиите си и ако могат махат всичко, което мирише на Съветски съюз, на Сталин, на марксизъм и ленинизъм. Правят се на ударени, тоест на социал-демократи. Не че имат нещо общо със социал-демокрацията, но времената го налагат.

Беше време, когато като бабуни се биеха в гърдите, демонстрирайки партийната си непобедимост, но днес не е така. Всеки крие нещо от миналото, от комунистическото си минало, от десарското си минало, от съветското си минало.

В България биографията като жанр е неразвита. Просто не е традиция и е толкова жалко, иначе толкова много партийни величия носят безценен материал от миналото си: блестящи комунистически кариери, блестящи шпионски кариери, хора издигнати «стъпка по стъпка» в борбата за пролетарска диктатура, срещу кулаци, чорбаджии, фабриканти или просто несимпатизиращи, да не говорим срещу антикомунисти.

Разследващият журналист ще намери бижута в безметежното минало на техните дечица, расли в партийни резиденции, живяли с години в чужбина, пътували в Западна Европа. За всички тях сегашното време е потвърждение на правотата на партийните им идеи. Татковците им, ангажирани в борбата срещу империализма, помагащи с всичко на Съветския съюз, търгуващи с оръжие в Третия свят, учеха децата си на западни езици в дипломатически и търговски резиденции сред слуги и верни на делото учителки. Животът им е пълен с провали и излагации, старателно скривани, замазвани и цензурирани от майката-партия.

Някогашното перчене с работническо-селския им произход днес отстъпва на неудобството и дори срама: те искат да минат за специалисти, технократи, професори, ротарианци, масони, финансисти и изобщо елит.За бащите им това е трудно – бащите им носят тъмно или престъпническо минало, често без възможност да го скрият. 

Биографиите на всички тези хора липсват от сегашната действителност, ще липсват и от бъдещата. Характерът на демокрацията означава, че те не трябва да парадират повече с произхода си, а с личния си път към професионалната си квалификация. Затова образование в университет, макар и измислен, е силно желано, както и участието в клубове, организации и всякаква показност. Облагите от закони, защитаващи личността на верска, сексуална, политическа или расова основа и сега са на тяхна страна.

Те всички днес имат СV, измислени и умело  пренагласени, раздути и украсени. За онези, които са овъргаляни в миязмата на диктаторското си минало, се е погрижила родната  партия-майка, поверявайки  им всички пари, които е могла да изсмуче от жилите на тъпия, корав, търпелив и понасящ българин.

Маса партийни негодници днес са без биографии - просто нямат, просто те са невидими. Тайните им кръгове  и кръгчета отдавна управляват страната чрез втора власт, създавайки около себе си букети от подмазвачи, нареждачи и престъпници. Това са начините, които те познават и които практикуват.

Такъв е примерът и с известния Захари Захариев,  същият който затъна до гуша в скандала с петролни пари от Садам Хусеин и който оглавява фондация «Славяни», която под растящото ръмжене на недоволни българи беше преименувана от «Федерация за приятелство с руската федерация». Тоя същият Захари Захариев, който обича да размахва руснящината си, но от биографията му изчезна факта, че се е измътил професор от Харковския университет. Същият университет, който е бил свързан с измамата на един випуск студенти и е бил закрит.

И Калфин, и Захариев искат да минат за експерти, и двамата милеят за Москва, първият иска да връща поголовно любовта към Русия. Разбирайте Русия като някаква божествена  абстракция, а не като Русия на кагебиста Путин, а втория неотдавна организира конференция «Европа гледа на Изток» заедно с Михаил Горбачов. Там те ни говореха за «мозъчен тръст», за  някакъв «експертен мозъчен център», който да изработва «експертни предложения», да дава «експертни заключения на институциите» и да финансира «експертни групи»...

Неволно за тия двама русо-лизци трябва да се запитаме: не е ли такъв кърлеж като тая фондация чисто и просто узаконен начин за наблюдение изкъсо на целия вътрешен живот на България – на когото потрябва, за каквото потрябва и когато потрябва? А Калфин още от сега, тоест преди да сме го избрали, обещава да ни удави в руска любов. 

Толкоз, като за вашето предизборно настроение, когато пускате бодро гласа си за президент и за това какво ви чака.