Железната лейди Меглена Кунева свиква опълчение

Свиква го съвсем наистина – чрез специално видеообръщение, разпространено от нейния пресофис. В него се призовава за гражданско опълчение срещу нечестните избори и страха. Прочее грабвайте пушките и налагайте калпаците.

Поводът за тази крайна мярка са предварително опорочените избори. Като доказателство за това, че предстоящият вот няма да бъде честен, лейди Кунева сочи фарса с избраната от бТВ социологическа агенция “Маркет линкс”, в която допреди две години Румяна Бъчварова, началник на политическия кабинет на Бойко Борисов, била заемала ръководна длъжност.

Въпросният фарс между впрочем бе и основен аргумент по време на самия дебат. Дотолкова единодушно подчертаван и от Меглена Кунева, и от Ивайло Калфин, че водещите се видяха в чудо и предложиха дебатът да бъде оценен от социологическата агенция, която обслужва БСП. Калфин обаче отказа да посочи такава – и се задоволи с твърдението, че към 30 социологически агенции били купени от ГЕРБ. Което впрочем е доста повече от агенциите, които реално играят на социологическия пазар.

Меглена Кунева повтаря дословно същото в своя опълченски призив, като от кумова срама плахо поприкачва към манипулаторите и БСП: “Нечестните избори започнаха с десетките агенции, които ГЕРБ купи, през медиите, до които никой друг освен ГЕРБ и БСП нямат достъп, с това, че министърът на вътрешните работи е шеф на предизборния щаб на ГЕРБ, с огромното плашене на хората”.

И тъй като изборите са нарочени за априори нечестни, преди още да са се състояли, желязната лейди свиква наплашените българи на всенародно опълчение – срещу страха, ГЕРБ, Бойко Борисов, Цветан Цветанов и прочее уроди, потъпкващи демократичните права и свободи.

Свиква го, за да победи, разбира се. И се позовава на взривяването на колата на нещастния Сашо Диков, за да аргументира фактора "страх". Фактор, който в нейните очи е толкова силен, че е на път да подмени името на страната ни.

“Ето това ни чака на тези избори, ако не победим” – настоява тя. “Свиквам опълчение, за да не се нарича страната ни “Страх”.

Не само тя говори за страх обаче. Този постоянен рефрен на "Позитано" 20 напоследък взе да става универсален. Този страх е същият, за който говори Иван Костов. “Никога дотам не е стигал страхът, както при тези избори” – заявява той.

Този страх е същият, за който говори Доган. Ето я и неговата версия за страха: “Хора от държавните структури, ведомства правят всичко възможно да посеят бацила на страха. Със страха започва всяка диктатура, със страха започва всеки полицейски режим. Със страха е започнал и фашизмът, и комунизмът.” Вързва ли се този страх с неговата Държавна сигурност, обслужваща именно комунистическия режим, към която – както изповядва в досето си – бил изпитвал синовна обич? Очевидно не.

Този страх не е какъв да е страх. Той съвсем очевидно е натоварен с определени стратегически функции. Трябва да бъде внушен, за да може на втория тур на президентските избори да послужи като индулгенция за някои шокиращи съюзявания. За да бъде разиграна формулата: всички срещу Росен Плевнелиев.

Същата може да бъде прочетена и другояче: левите, центъра и може би десните рамо до рамо – като играчи в един отбор. Закъсняло изпълнение на заветите на Луканов и Желю Желев – за национално съгласие.

Не съм фен на ГЕРБ и мисля, че съм го доказал с всичко, което съм написал досега. Съжалявам обаче, че трябва да го кажа: на общия креслив фон, плашещ избирателите с въображаеми страхове, кандидатът на ГЕРБ изглежда почти като нормален човек. Ако има и куража да се еманципира от Бойко Борисов, може би бихме бихме имали шанса да имаме читав президент – за пръв път от десет години насам и за втори път в цялата история на прехода.

Не зная дали ще го направи обаче. Ако се съди по колебливото обхождане на парливите теми – например тази за предшественика му – по-скоро не. Но наистина се чудя на усилията, хвърляни от умни и читави хора в защита на желязната лейди Меглена, дето се е емнала да свиква опълчение против страха. Питам се само кой ще е заветният връх, който ще бранят храбрите опълченци – и дали няма да е Бузлуджа.

Питам се, защото злополучният дебат по бТВ показа съвсем безспорно и очевадно ясно едно: че Меглена Кунева и Ивайло Калфин играят в един отбор. Те нямаха спор помежду си – имаха спор заедно само с Росен Плевнелиев. И го хокаха и овикваха с манталитета на селски тьотки, продаващи репи на женския пазар.

Мога да кажа едно: да, лошо е ГЕРБ да преяжда с власт. Никой обаче не й е крив на традиционната десница, че от години мисли само за собственото си оцеляване. И че ни пробутва псевдокандидатури от типа на Румен Христов.

И колкото и да са гневни десните от предизвестения си изборен провал, едно би било наистина непростимо: ако припознаят в тази ситуация удобната възможност да застанат редом до БСП – и да играят на втория тур в полза на някой от двамата нейни кандидати. Все едно дали това ще е крушовидният Ивайло Калфин или опълченската лейди Меглена.