ЛЪЖЛИВИТЕ БЪЛГАРИ

Да ви го кажа направо – българите са лъжливо племе. И не само лъжливо, но и безсрамно лъжливо. Затова ако перките ви са раздути с патриотичен въздух под налягане от сорта на полковник Сидеров, не се и заемайте да четете този материал. Той не е предназначен за изпаднали от спасителната лодка на комунизма комсомолци, докачливи егоцентричета, изпаднали партийци и ченгета или възрастово закъсали комунисти от всички цветове на комунистическата дъга – от червени до светлосини.

През всички тия нещастници времето мина като валяк и остави едно  нищо след себе си. Комунизмът като измишльотина не остави нищо в човека след неговия провал. Но да не бързаме – той остави зад себе си изкривена завинаги психика на болни за истината индивиди, които днес заместват тая нужда със съмнение и лъжа - като изход, като спасение, като бягство. Това са българите, върху които днешната орда от Гоцевци управлява. Това, казано с една дума, е гоцевизма, тоест ченгето-лъжец, ченгето-извъртач, ченгето-мошеник. И това се отнася за всички българи, които приемат този модус вивенди в малка или голяма степен. Не се отнася до тези, които милеят за истината и ги боли. В днешна България ако милееш за истината не може да не боли. И ще боли, докато истината излезе на открито.

Българите лъжат, и то поголовно. Когато, както казват, комунизмът в Източна Европа се срина, в Северна Америка нахълтаха хиляди българи. По техните собствени признания, изказани под сурдинка, повечето бяха бивши ченгета, посъветвани от техните собствени началници да се ометат от страната поради реалната опасност от масови насилия срещу комунисти и комунистически ченгета. Това беше долният ешалон на Държавна Сигурност, тия за които нямаше място в трансформацията на новите идеологически трансвестити като Гоце Първанов, Бойко Борисов, Румен Петков и цялата орда пребоядисани десари и комунисти. С края на комунизма свършиха и парите за тоталитарна Държавна Сигурност и дребните рибки изхвърчаха по допирателната. И те нахълтаха с хиляди в Канада и САЩ.

Комисиите за приемане на бегълци в тия две страни е широко отворена за всеки, който иска да се сдобие със статут на резидент. Не са нужни кой знае какви засукани лъжи, за да бъдеш одобрен. Частни преводачески агенции на българи знаеха много добре това и подготвяха усърдно кандидатите за оставане според индивидуалния случай. Тоя процес на тренировка за явяване пред комисията си има и свой термин – coaching. Колкото и да е странно, но комисиите по имиграцията нямат право да дискриминират никого,включително и комунисти. Това е законът и той се прилага отделно за всяка личност, независимо от политическата система на страната, от която идва бежанеца.

И въпреки това дори обиграните в професионална подлост бивши ченгета не знаеха как да реагират когато се изправеха на разпит пред комисията, и то в присъствието на свой адвокат, за който щедро заплаща правителството. Самият процес попада под върховенството на декларацията за човешки права и свободи на ООН, както и на изключителната готовност на Канада и САЩ да приемат огромен брой бежанци от цял свят. Винаги готовият за лъжа българин обикновено приема това като възможност да преметне властите. И наистина възможността да излъже сполучливо е голяма, но в новия живот на тоя бежанец той ще срещне много пъти възможността да бъде проверен за миналото си и тежко му ако открият противоречия с миналото му – случаят му може да бъде преразгледан и гражданството му или правото му на резидент отнето.

Българският кандидат-емигрант лъже за всичко: че е религиозен и е гонен от комунистическите власти и не може да изповядва свободно вероизповеданието си; че е католик и мисли че по тоя начин комисията може да е по-предразположена към него, (макар че гледа като насран когато го попитат с елементарен въпрос каква е ролята на молитвената броеница в живота на католика и не знае какво да каже); че баба му е малтретирана от комунистите дъщеря на фабрикант и него не са го приели в университета (но работи в министерството на външните работи!); че е циганин и когато го попитат защо очите му са зелени, той по ГеоргиДимитровски заявява смело, че очите на всички цигани са зелени); че е педераст, а в България педерасите са гонени и бити; че на неговото кръщелно има печат с кръгче, в което се мъдри буквата «Ц» и според него това означава циганин, тоест расово маркиран.

Удостоверения от всякакъв вид на жълта хартия, съмнителни подписи, още по-съмнителни печати, скъсани компрометиращи части от документи, подписани от несъществуващи адвокати, фалшифицирани дипломи с вмъкнати или измъкнати предмети от учебното заведение, където е учил. Конкретно българския бежанец не иска да види в превода на дипломата си предмети като «диалектически материализъм», «научен комунизъм», «политикономия», «история на БКП», «история на КПСС». Безскрупулни преводачи намират подходящи нови наименования за тия предмети, но тия усилия са повече за да се избегне крайното неудобство да обясняват на подсмихващия се любопитен западняк какво точно е значението на такъв предмет.

 Списъкът на приомите е дълъг, ама много дълъг, но ако ви изредя целия ще ви се доповръща. Ще ги видите как краката им треперят, понякога плачат или мълчат след въпрос, на който нямат отговор, в крайно неудобни ситуации като размазани на стената хлебарки, а след това си подвиват опашките и си отиват с удивително самочувствие: «Ами ко да прайш, браче! Опитахми и туй то»! Едно обикновено «да» или «не» би било достатъчно, но дори и това би било истинско и се избягва.

От моя личен опит като преводач за няколко стотици българи нито веднъж, (искам да подчертая – нито веднъж!) не съм превеждал на български бежанец, който търси политическо убежище! За българина  публичната му изява като политически емигрант е нещо като анатема, той е ненадминат бъзльо, който бяга от статута на политически бежанец, макар че от десет до дванадесет процента от общата цифра на допуснатите в Северна Америка емигранти са нещо като запазена територия за политически активисти или политически репресирани хора от целия свят. И макар че политическите емигранти са тези, които носят тежестта на моралната и идейната съпротива на дадено общество, такива българи в Северна Америка не съм срещал.

Българският емигрант бяга от такива неща. Неговото основно усилие е насочено към оцеляване и то до такава степен, че той живее едновременно в два свята. Това психическо раздвояване, за съжаление, има пропорции на национална характеристика. Буквално всеки въпрос от страна на комисията, колкото и елементарен да е той, се интерпретира моментално по два начина – какво значи това за мен и какво значи това за «тях». Неговият отговор почти на всеки въпрос включва неговото мнение и нещо от сорта : «те ни казаха...», «тях не ги интересува», «на нас ни казаха», тоест безлични изрази, които принуждават комисията да пита постоянно кои са тия «те», «тях» или «кой ви е казал».

Това за мен е най-долното ниво, до което комунистическата репресия може да докара една нация. Със завръщането на комунистическите манипулации под формата на гоцевизма с пълна сила е задействано и пословичното двуличие на обикновения българин. Това двуличие е втъкано във всички аспекти на живота и свидетелства за пълния провал на идеята за правова държава. В такава държава законът става майтап, а истината е комунистическа проститутка. Такава една проститутка се кани да заеме мястото на предишната като президент и дори не се свени да ви го заяви в очите.