Давай напред с багера, кво като ипа някой!

Ощипете се още в началото, за да не се чудите след малко къде живеете и дали не сте се преродили в едни други времена. Забравете всички народни поговорки като тази, че законът е врата в полето или онази, която казва, че са я подкарали през просото. Тези поговорки вече са в историята, защото просто не се справят в днешния ден и не могат да опишат дори и една десета от заобикалящата ни реалност.

Ето кратък преглед на новините от последните дни. Без имена на хора и партии. По-важно е какво и как се случва днес в България. Един съд окончателно отменя едно решение на една комисия за една регистрация за изборите. Окончателно – т.е. няма обжалване, а трябва да има само изпълнение. Един активист обаче не се съобразява с решението на съда и отново внася документ за регистрация за изборите. Въпросната комисия приема и обсъжда документа. Нищо че крайният срок е изтекъл. Законът не важи, правилата не важат!

Друг съд отказва една регистрация, защото смята, че преките избори не са демократични. Един по-горен съд трябва или да потвърди този отказ, или да извърши тази регистрация. Така е по закон. И какво от това!? Въпросният по-горен съд не прави нито едно от двете неща, които казва законът. Хем отменя отказа, хем връща делото в същия съд. Там пък съдиите започват да се съмняват в своята безпристрастност, дори си го признават и се разбягват.

Един по-специален съд отменя една бариера за изборите, но не отменя схемата за едни мажоритарни депутати. Нищо, че точно тази схема контрастира със записаната в конституцията равнопоставеност на всички граждани. И на въпроса „Защо така?“ получаваме отговор „Защото така!“ Някой трябва да се стресне от всичко това. И не става дума за конкретна партия или хора, а за всички нас. Помните стихотворението на Ниймьолер, за онзи който мълчал, когато дошли за комунистите, за социалдемократите, за синдикалистите, за евреите. Защото не бил нито комунист, нито евреин. Финалът е такъв – „Когато дойдоха за мен, вече нямаше кой да ме защити“.