“ТАКА СЕ РАЗДЕЛЯМЕ…”

Обърнете внимание, че повечето новинарски предавания завършват с тази безсмислена фраза. Така се разделяме, драги зрители…Как се разделяме? Така. Получили поредната доза словесен талаш, гарниран с механични усмивки на “тъпи  и злостни коментатори”.

Впрочем няма как безсмислиците и безпътието на живота ни да не се нахлузят в подобни клиширани  езикови одежди. Тук не говоря за брътвежа на рекламите – там е ясно, правят се от идиоти за идиоти. Извратеността на живота, който ни налагат е: “все по-лъскава коса, 5 път по-здрава”, разбира се ужасните упорити петна, които шестват всъде и само новият едикойси прах за пране и т.н., минерални води, течащи директно от рая, кафе, което разкрасява и одорира битието, памперси, попиващи все по ефективно пикнята, новото лекарство, което поддържа, но прочетете листовката… Има някакво упоение от безсмислицата, от парадоксалната тъпотия. При това все по-бомбастични безсмислици и стерилни недомислици, малоумие и натурална глупост. Чалгарии и спортни галфонии също. Възмутени граждани от “все още… не знам кво си…”

Това е около нас. А за повечето и вътре в нас. Екстериоризиранто на битието, изнасянето му навън и все по далеч от/с  погледа, попадането в обитаемият, ясно видим, Едем на консуматорския рай…бла-бла. Да не мислите, че в университети-те има някаква смислена парадигма на живота? Откъде да дойде – от амбициозни декани или дисертабелни безсмислия? Но средствата вложени в образование се възвръщали. Това е мантрата на училите-недоучилите.  недочуващата добре публика я повтаря в/до несвяст.

Но да се върнем на добрите новини, които ни заливат. Промоутърски  и пиар агентури, мундщроваци, публикатори и пресаташета, апаратчици в партийни кочини, историци-доносници, национални жълти излияния, езотерици, гъзЪ на Азис, на Глория и всички останали крави с набъбнали вимета, и още и още…писна ми.

Но това не свършва, както  и не свършват и лошите новини, кой знае откъде придошлата болка и смърт. Ама ние сме били и смъртни бе?! Като изключим самоубийците де. Като изключим болните, инвалидите, застаряващи и гладуващите бездомници, сираците в “социалните домове”, бедните хора, унижените и оскърбените, като изключим… И кво остава: заможни простаци, напиращи към властта, с амбицията да оп/т/равят живота ни, но първо искат доверието ни  и вярата в безграничните им способности, способни да преобразят реалността с /магична/ пръчка.

            Но идват избори и  разцветът на симулацията. Пейзажът искри от ведри билбордове, от ухилени благообразно експлоататори и тайнствени приватизатори, от спортуващи насилници, какво да ги изреждам, знаете ги. Така че, така се разделяме, драга публика.