Изборите като скука

Тези избори са скучни. В тях няма интрига. По-точно имаше, но се състоя в месеците преди кампанията. Интригата беше: ще се кандидатира ли Бойко Борисов за президент или не. Вече е ясно – няма да го направи. Ще се възползва от този шанс... следващия път.

Оттам нататък нещата са ясни, а изборът предпоределен. Тази предопределеност не е от вчера – и не е от нещата, които трябва да ни харесват. Тя предполага преяждане с власт, което не е здравословно за нито една партия. Предполага самочувствие, което лесно загърбва правилата на политическата игра. Но тази предопределеност не е измислена – има я – и най-добрата стратегия за срещата ни с нея не е да си завираме главите в пясъка.

Разбира се, тази предопределеност никак не е по вкуса на другите участници в играта: на опонентите и техния миманс. И опозициите от всякакъв цвят и род извисяват глас. Резултатът е кресливо кресчендо. В него борческият призив за това как непременно ще победят се смесва с плач и скърцане на зъби: изборите са манипулирани, милиционерите са наплашили горкия ни народец, купуват гласове, купуват избирателни комисии, купуват дори собствените си дарители и прочее такива.

Това кресчендо обаче подготвя загубата. В него не се съдържа друга мощ и друга воля освен това да се заслужи някак си индулгенция за поредния електорален срив – и да се оспори, ако е възможно, победата на управляващата партия.

Тъкмо липсата на такава друга воля прави тези избори скучни. От което не следва, че няма да ни се наложи да изстрадваме техните резултати през следващите четири, респективно пет години.

Освен скучни, изборите са и поучителни. Традиционни ще забравим поуките от тях и ще повторим грешките си на следващите избори – но какво да се прави, остава ни да се надяваме, че повторението наистина е майка на знанието.

Може би първия урок, който би следвало да имаме предвид: в параметрите на обичайните политически практики тези избори просто не биха могли да бъдат спечелени от друг, освен от ГЕРБ. Може да прегледате и да сравните резултатите от всички социологически изследвания в хода на предизборната кампания: ножицата между Росен Плевнелиев и неговите основни съперници Ивайло Калфин и Меглена Кунева варира – в зависимост от периода и агенцията – от 20 до 7-8 процента.

Това не е разлика, която може да бъде наваксана с каквито и да било дебати, с каквото и да било предизборно говорене. (Разбира се, можете да се позовете на прочутия предизборен дебат между Кенеди и Буш, само че тук не е Америка и Калфин не е Кенеди.) И още – това не е разлика, която ще бъде компенсирана с гласовете на ДПС. Вероятно за пръв път Доган и неговия политически концерн ще трябва да заложат на някой, който няма шансове за победа.

Същата е ситуацията с местните избори – например е много вероятно Йорданка Фандъкова да спечели още на първия тур. А ако случайно се размине с тази победа, ще спечели много убедително на втория. Другите областни центрове, градчетата, селата? Там резултатът ще е шарен, но с видим превес на ГЕРБ. Защо? Ето казионния опозиционен отговор: защото хората ги е страх от местната полиция, нали Цветан Цветанов е шеф на предизборния щаб, вижте ги как не смеят да отговарят на социологическите анкети... и прочее тинтири-минтири.

Не, хората не ги е страх. Тях не ги е страх да говорят пред същите тези анкетьори, че биха продали гласа си на този, който им даде най-много пари – което е директно углавно престъпление – а ще ги е страх да гласуват за някого, ако поискат. Проблемът е, че не виждат смисъл в това. Не смятат, че техния глас прави политиката в България. Ако гласуват за Плевнелиев, те го правят не толкова заради качествата му, а защото харесват хъшлашкото и масаджийско плямпане на неговия бос. Този бос е техния олицетворен и въплътен идеал за политик (повече въплътен, отколкото олицетворен – защото плътта е неговата сила). Но в гласуването за кмет просто няма “ако” – те там просто гласуват. И гласуват за силния на деня. За кандидата, предложен от управляващата партия. Защото много добре знаят, че с опозиционен кмет няма да прокопсат.

Защо става така? Ами по две причини: първо защото такъв е общия политически климат в страната ни. Всичко е извадено за продан, всичко мени боята си и интересът клати феса. Преди – при тъй охуления от политолозите двуполюсен модел, беше ясно поне донякъде ясно кой кой е и за какво се бори. С идването на тъй наречения цар всичко това свърши – политическата сцена се превърна в битпазар. Тройната коалиция създаде наистина нова коалиционна култура, според която в името на властта са възможни абсолютно всякакви кръвосмешения.

Резултатът от всичко това може да бъде изобразен примерно с коалицията “Сила за Борован”, цитирана от Крум Славов – в която участват рамо до рамо СДС, ДСБ и ДПС заедно с някакво си движение “Свободен избор”, а за кмет гласят, разбира се, бивш агент на ДС. Самият преход пък може да бъди изобразен с политическата кариера на Кирил Йорданов, който първо беше областен управител на СДС, после кмет на БСП, после независим такъв, а сега се кани да стане кмет на ГЕРБ.

И второ – защото кандидатите, поставени на политическата сергия, не стимулират, а предизвикват смях или отвращение. В ситуация като настоящата пробив би могъл да бъде осъществен само с нестандартни кандидати, нестандартно политическо поведение и ярко, ангажирано говорене, ориентирано не спрямо партийните повели, а спрямо болките и недоволствата на хората. Остава да се запитаме: кой от днешните кандидати е способен да извърши такъв пробив – при доста високата топка, зададена от кандидатурите на управляващите?

Наричам я висока не защото стига до висотите на гражданското поведение и отговорностите, които би трябвало да бъдат поети от един бъдещ държавен глава. Наричам я висока просто защото е отправена към предизборното меле от една предизвестено печеливша, достатъчно висока позиция. Която е такава между другото и поради това, че на фона на останалите кандидатите на ГЕРБ изглеждат наистина относително прилично.

Има неща, които наистина са поучителни. При драматичния дефицит от читави кандидатури се оказа например, че Меглена Кунева била изборът на гражданското общество. Прекрасно наистина – как сме могли да пропуснем тези впечатляващи граждански добродетели в нейно лице! Каква ли слепота ни е споходила, та сме пропуснали да видим качествата, забелязани от Хайнц Брам и от Пардю – последният специално поканен да ги сподели в “Шоуто на Слави”! Ами че тя дори си позволи да говори за Първанов, дори се оказа против АЕЦ “Белене”...

Няма да опровергавам тази вяра. Но и няма да пропусна да я напомня, когато поддържащите я видят в чия полза ще агитира желязната Меги на втория тур от президентските избори.

И ако става дума за гражданското общество – то какво търсеше при официалното оповестяване на кандидатурата й убиецът на същото това гражданско общество – Симеон Сакскобургготски?

И ако става дума за АЕЦ “Белене” – някой да е чул от устата на тази твърде видна фигура в НДСВ подобно мнение по въпроса – когато нейния бос обяви размразяването на този проект например?

И ако става дума за гражданска доблест – как можем да си обясним тогава премълчаването на фактите, когато ръководената от Гиньо Ганев делегация замазваше скандала с отмъкнатите милиони в Габон?

А ако става дума за политически убеждения – то как тяхното достойнство се съвместява с участие в изобретената от Първанов тройна коалиция? Или може би Меглена Кунева е нямала нищо общо с нея – пребивавайки като излъчен от нейното правителство български еврокомисар в Брюксел?

Има и други, които говорят много правилно и много граждански – и за Първанов, и за АЕЦ “Белене”, и за какво ли не. Румен Христов например – кандидатът на Синята колация. И говорят с подкрепата на най-широкото дясно обединение, което е било създавано от 1991 г. насам. Толкова широко, че включва и Бакърджиев, и Софиянски, и Гергьовден с Любен Дилов – син барабар.

В началото, когато това обединение още не беше се разраснало до безнравственост, Мартин Димитров казваше, че Румен Христов непременно ще спечели президентските избори. Сетне – след като Иван Костов беше в буквалния смисъл на думата изментен от пратньорите си, научихме тъкмо от него за една малко по-скромна цел: въпреки всичко трябвало да се подкрепя този общ кандидат, за да може той да вземе повече гласове от “Атака”.

Не зная дали ще вземе повече или не. В момента Волен Сидеров има към 4%, а Румен Христов 2,5%. Може би трябва да свалим летвата още малко – и да си поставим за цел кандидатът на Синята коалиция да вземе повече от Светльо от “Хиподил”. Защото със своите 2% той просто му диша във врата.

Не виждам обаче защо трябва да гласувам с такава цел. Вече за втори път коалицията – дясната коалиция, която уж би трябвало да представя моите интереси на публичната сцена, ми сервира абсолютно неизбираем кандидат. Не, мерси. Няма да гласувам за Румен Христов – няма да го направя далеч не само защото това гласуване ще пропилее моя глас. И няма да си позволя да не гласувам – защото много добре знам кого обсрлужва негласуването: обслужва преди всичко ДПС, повдига цената на неговата подкрепа.

Тъй че ще гласувам – дори и да е тъкмо за Светьо от “Хиподил” – той поне е различен и свеж. Ще гласувам и на втори тур – и още отсега дебело го подчертавам: в този вот няма да подкрепя Калфин.

На първия тур на изборите за столичен кмет ще гласувам за Прошко Прошков. С цялото съзнание, че практически няма шанс – но все пак това не е Румен Христов. Ще гласувам и на втори тур за столичен кмет – ако се стигне изобщо до втори тур – но няма да подкрепя Кадиев. И много внимателно ще следя кой за какво призовава да се гласува тогава.

Да, ще гласувам, но без удоволствие. Ще го направя с горчивина – тъй като това ще е избор на по-малката злина. И си мисля, че е вече крайно време да се вземем в ръце и да избегнем тези крайно конфузни политически ситуации, в които искаме да избразим политическата си воля, но няма чрез кого – и в които се чувстваме изгнаници в собствената си страна.

Я погледнете само какво ни навират като кандидати за държавен глава – или с други думи като еманация на гражданските качества и добродетели! Алексей Петров може би? Ченгето Каракачанов? Разни дребни мутри и одрезгавели певачки? Айде стига бе! Това изобщо не са избори. Това изобщо не е и цирк дори. Това е просто скучно.

И малко тъжно.