Кмет – да, президент – не

„Ще променя модела на управление„Софиянски – Борисов.” Това обещава кандидатът за кмет на сините Прошко Прошков. Той заявява още, че в основата на тази промяна ще бъде публичността. Т.е. – всеки ще може да види как и за какво се харчат парите на софиянци по интернет. Отчитането пред данъкоплатците и изобщо прозрачното управление са нещо традиционно неприсъщо – както за София, така и за държавата като цяло. Като казва, че ще извади „на светло отчетите на общината”, г-н Прошков посочва последния кмет на града, който го е правил. Това е инж. Иван Иванов - кмет на София от 1934 до 1944 г. Навремето е издавал сп. „Сердика”, в което е публикувал отчет за средствата, които харчи общината.

            Освен с приноса си за благоустрояване на столицата и за водоснабдяването й, инж. Иванов е създал една много приятна алея между селата Железница и Бистрица. Днес алеята е кръстена на негово име, а по протежението й някой грижливо е сковал пейки, масички и табелки с различни послания.

            След 1944 г. Иван Иванов е осъден от „Народния” съд – вероятно като „отплата” за съвестния му труд. Слава богу – не го убиват, а впоследствие се усещат, че може да бъде полезен – естествено вече не като кмет.

            Има още един кмет, който е управлявал публично София – ген. Владимир Вазов. Видях негов отчет, докато разглеждах стари броеве на вестник „Мир”. Там не се споменаваха: „грижа за човека”, неуморни дейности, първи копки и откриване на обекти, още по-малко – рязане на ленти. Липсваха и умилителни фотографии от срещи с благодарни граждани, работници, деца от детски домове или хора на изкуството. Всичко се свеждаше до суха статистика. Отляво – опис на свършената работа – примерно: улично осветление, брой лампи, а отдясно – конкретни цифри. Отчетът заемаше почти цяла страница от вестника. А тогава вестниците не са били с размера на днешните таблоиди. Били са по-големи.

            Нямам основания да не вярвам на г-н Прошков, че ще изпълни обещанието си, затова отсега заявявам, че има моя глас. Наред с бъдещия отчет за дейността на общината, колко ли „интересни” неща биха узнали жителите на столицата, ако се въведе този модел на управление – изключващ сделки на тъмно, картелиране и др. изкушения – за които черно на бяло документи може и да не сме видели. Но пък виждаме резултата с очите си – стига да не гледаме само избрани места.

            И да не стане кмет на София, Прошко Прошков предлага нещо реално постижимо. Защото честното и открито управление не е „Приказки от 1001 нощ”. Но насила хубост не става.

            Никой не оспорва полезността на метрото. Това е нещо естествено, което другаде са направили далече по-отдавна. Точно защото е срамно далече, метрото и магистралите у нас просто трябва да се довършат тихо и качествено – без излишна гордост.

            Преди около седмица се разхождах из Южния парк. Входът му откъм бул” „Витоша” е постлан с нови цветни павенца – червени и жълти. Хубаво и спретнато – само предстои да се довърши. Преди настилката беше изкорубена. Променен е и входът откъм кв. „Стрелбище”, където минава тролеят осмица. Същите спретнати павенца, постлани равно като мъниста в герданче. Нови лампи с леко футуристичен вид. Това са входовете, това е фасадата. А по-навътре – особено в близост до бул. „Арсеналски” – продължават да се мъдрят останките от пейки. Те са счупени от години и си стоят така. Никой не намира за нужно да ги възстанови.

            Известна е приказката за момчето, което казвало: „Защо да си мия ръцете, когато пак ще ги изцапам.” Известен е и отговорът-въпрос на неговата „почуда” – „защо да ядеш, когато пак ще огладнееш?” Не зная дали г-жа Фандъкова е влизала в Южния парк по-далече от входовете. Не зная дали съображенията на общината да не поставя нови пейки са, че няма смисъл – защото пак ще ги счупят вандали. Но смисълът – поне аз го намирам в това – е да се прави нещо изцяло – стъпка по стъпка. Едно по едно. Ако се започне от входовете – да не се спира само дотам. Да се продължи и навътре. Като начало да се сложат пейки от желязо.

            Явно трошачите на пейки не се разхождат по алеята на инж. Иван Иванов. Защото там пейките са здрави и прясно боядисани. Ако някоя поддаде от времето или ако някой от надписите по табелките избледнее – невидима ръка поправя всичко.

            Трябва ни кмет, който да е невидим за показност и овации. Да е видим само с това, което прави за доброто на града. Това включва и нашето добро - непостигнатото желание и удоволствието да живеем в изцяло чист, подреден и приветлив град. Град, който наистина да е „в крак с времето”.

            Първо градът. После – засега в необозримо бъдеще – и държавата. Защото и тя има нужда от подобен модел на управление. Такъв, впрочем, е редно да се изисква от всеки – бил той кмет, министър-председател или президент.

            Изборът ми за кмет е ясен. Убедена съм в него. Нямам убедителен избор за президент, обаче. Омръзнаха ми предизвестените или по-неочаквани загуби. Отказвам да гласувам за кандидат просто заради мотива, че трябва да се регистрира по-добър резултат от миналите избори.

            Вие, които го издигнахте – превърнахте липсата на печеливша кауза в тенденция. Това значи само едно - че сте излишни. Не за себе си, а за хората с дясно мислене. Защото за останалите сте удобни. Удобни сте за първите трима в президентската надпревара и за тези, които стоят зад тях.

            Засега ми остава да се надявам, че най-вероятният бъдещ президент ще опровергае днешните ми съмнения.