Гърция преживява критични мигове

               Няма по-значима стачка в Гърция от тази, свикана  вчера за 48-часа от двата синдиката ГСЕЕ и АДЕДИ. Всичко днес е  затворено, а такава стачка страната не помни повече от 37 години насам.
              Стотици хиляди са на улиците, а икономическият живот в страната е напълно замрял. Участието в демонстрациите е изключително високо. Дали обаче тази обща стачка ще провокира
политически процеси, свързани с по-нататъшното управление на страната?
               Причината за протестите е икономическа и тя е по-сериозна отвсякога, тъй като ако парламентът приеме прословутия законопроект, жизненият стантарт на гърците за първи  път след Втората световна война и Гражданската война ще падне безмилостно и ще върне страната с десетилетия назад. Логично е милиони гърци да реагират на една такава перспектива и да се
гневят, за да предотвратят подобно нещо.
               Правителството в Атина не успя да убеди де факто никой, че връщането на страната към 70-те и 60-те години е наложително, както то твърди, за да "бъде спасена Гърция". Как обаче биха се почувствали, че са "спасени" милиони работещи, младежи, пенсионери, малки и средни предприемаци, които ще бъдат изхвърлени в социалния Ад на безработицата и бедността? Кабинетът смята, че е достатъчно парламентарното мнозинство от четирима депутати /включително и на тези извън партията ЛАОС, на Дора Бакояни и някои други от Нова демокрация, ако е нужна помощ/, за да промени толкова
драматично живота на гръцкия народ. Социалистическото правителство се опира на факта, че е в състояние да използва при  нужда властовите структури, каквито са полицията и армията, за да потуши протестните демонстрации.
                 Теоретично кабинетът има право. На практика обаче е невъзможно едно правителство да управлява, след като срещу него се е вдигнал почти целият народ. При това на бунт срещу правителството са се вдигнали държавните служители, тоест целият държавен апарат, който вече е обзет от неприятелски чувства и се държи враждебно с управляващите.
                   Сблъсъкът между правителството и работещите в Гърция обаче няма да приключи с общата стачка и с гласуването на законопроекта /снощи той бе одобрен на първо четене от
парламентарното мнозинство, а днес трябва да бъде гласуван в пленарна зала/, защото влошаването на жизнения стандарт на населението ще стане постоянно и ще продължи още дълги години.
                    Кризата - политическа, икономическа, социална, ще стане ендемична и трайна.
                    Общата стачка е катализатор на тези процеси. Това се разбира от висшите фактори от политическия, икономически и социален живот в Гърция. През тази седмица "се очаква да се решат много неща, може би всичко", свързано с дълговата криза, заяви финансовият министър и вицепремиер
Евангелос Венизелос.
                     В малкото дни, които остават /до срещите на Еврогрупата и на ЕС в края на седмицата/, мнозина са вече тези, които очакват, а някои от тях даже вече работят, за да дадат ход на такива политически процеси.
                    Независимо от изхода на стачката обаче, тя ще трасира новата епоха, в която Гърция ще навлезе. Ако правителството успее да прокара законопроекта без парламентарни загуби, в Гърция ще настъпи продължителен период, през който страната ще върви назад, а кабинетът Папандреу ще сипе обещания за това, че някога тя ще просперира.
                   Ако обаче стачката и демонстрациите стигнат до там, че да провокират политически процеси, тогава вероятно Гърция ще тръгне по един много труден път за излизане от кризата. 

(БТА)