Пътната карта за мир на Преходния национален съвет

20 октомври 2011 г.

   Либия окончателно се освободи от Муамар Кадафи, но сега трябва да направи всичко възможно, за да избегне  иракския сценарий от пролетта на 2003 г. и да не бъде обхваната от хаос и  анархия.
   С помощта на НАТО, Преходният национален съвет пое военния контрол над цялата либийска територия и обедини Киренайка с Триполитания. Но сега ПНС трябва, без да губи излишно време, да
премине към политическата фаза на борбата.
   Пред ООН лидерите на ПНС Мустафа Абдул Джалил и Махмуд Джибрил обещаха тържествено, че ще превърнат Либия в демократична, модерна и отворена към света държава, която спазва  Всеобщата декларация за правата на човека. Първата задача, с която ПНС трябва да се захване незабавно, е възстановяването на сигурността на цялата територия на Либия. Относително спокойствие цари в Бенгази. Но в Триполи, по-специално в квартала Абу Салим, неотдавна имаше наказателни операции, чиито цели не бяха много ясни и които бяха извършени под претекст да бъдат арестувани привърженици на Кадафи. Заради риска да загуби признанието на Запада и на Арабската лига, на което се радва сега, ПНС  е длъжен да сложи край на произвола на бунтовническите групи, да защити либийските граждани с по-тъмна кожа, да забрани всякакво жестоко и дивашко прочистване. Или
казано накратко, ПНС трябва да направи така, че да възтържествува духът на справедливостта и  помирението, а не духът на реваншизма и  преследването.
   Либия не може да си позволи лукса да изпадне в период на хаос и анархия, каквито Ирак преживя през пролетта на 2003 г. Ето защо ПНС трябва спешно да интегрира всички бунтовнически групи в националната армия и полиция. Уволняването на хората от предишния режим обаче ще бъде кардинална грешка. Подобна грешка беше допусната от американците в Ирак, когато те разпуснаха
армията и партията на Саддам Хюсеин Баас.
   Втората най-спешна задача за ПНС е да прибере оръжията на либийската армия, които бяха плячкосани при разграбването на оръжейните складове на бившия режим. Това е необходимо не само,
за да се избегне рискът тези оръжия да се озоват в ръцете на Ал Каида на ислямския Магреб, но и за да се гарантира, че неизбежните бъдещи препирни в Либия няма да се превърнат в кървави бани. На всеки бунтовнически боец трябва да се предложи една единствена алтернатива: или да стане част от някоя от държавните структури, като предаде оръжието си, или да предаде оръжието си и да се върне към живота си на цивилен либиец.
   Друга важна задача, с която трябва да се заеме ПНС, е да изправи на крака цивилната  администрация и да реформира националната петролна компания, така че те да са едновременно
ефикасни и некорумпирани. Председателят на ПНС сам призна, че последните петролни пратки са станали повод за изплащането на тайни комисионни. Точно в тази област Западът може да окаже
ключово важна помощ. Либийците имат нужда от технически съвети за ръководене на министерствата си и на петролния сектор, за да може да бъдат установени прозрачни процедури при продажбите и
търговете. Такива процедури не съществуваха при режима на Кадафи.
   И най-накрая ПНС обеща да организира през идните осем месеца  общи избори, за да избере конституционно събрание, което да изготви бъдещата конституция на страната. И тук също  западните
страни могат да окажат техническа помощ на либийците.
   Но дали няма опасност ислямизмът да се възцари в Либия? Този  риск не е чак толкова голям, защото повечето от либийците са маликити - най-умереното крило на исляма. Освен това повечето либийци се чувстват преди всичко средиземноморци и подкрепят идеята страната им да се отвори към чужбина.
   Изтребителите на НАТО, участвали в либийската мисия, са на път да се върнат в хангарите си и сега в Либия на ход са дипломатите. Ще им трябва много голяма вещина, ловкост, желание да се ангажират с извършването на промените, и не на последно място - голямо търпение.

(БТА)