Войната срещу синята коалиция*

Бях по чукарите и отрязан от света за една седмица. Пролетната хармония на природата ми беше оправила настроението до степен да си въобразя, че нещата в отечеството не са чак толкова изтървани – че все пак ще има що-годе прилични избори, които ще дадат що-годе прилични резултати.

Няма такова нещо, оказа се. Още първото нещо, което прочетох когато се прибрах ме хвърли в оркестъра. Някога известният червен политолог Васил Пенев пише – черно на бяло! – че наскоро бил „минал” през „Раковска” 134 и бил видял, че от 120 члена на Националния съвет се били събрали само 66. Станал бил, демек, пряк свидетел на разпада на СДС.

То бива, бива, ама толкова не бива... Знай, Пенев, че Националният съвет на СДС не заседава на „Раковска”, а в Обредния дом „Красно село”. Така че си видял и броил членове на НС точно толкова, колкото твоят премиер вижда и брои еврофондове...

Изумителните лъжи, които се сипят отвсякъде срещу Синята коалиция, позорното включване на Софийски градски съд в лакейското обслужване на БСП, налудничавото поведение на подалия оставка лидер на СДС Юруков, който сега пак се докарва на председател и заплашва да изключи (от какво?) Надежда Михайлова, смехотворното включване в общия хор на подобните на Пенев – такова нещо никога не сме виждали. А все пак сме виждали какво ли не. 

Който не вярва, че в борбата срещу Синята коалиция червено-държавната машина е впрегнала всички ресурси (засега поне без биячите от мафията) – време е да повярва. Време е да се каже какво се случва – ясно, на висок глас и без оглеждане през рамо, кой ще ни се нацупи.

Да го започнем от птичи поглед. Историята на последните 20 години показва, че изобщо не е задължително всяка бивша соц-страна, тръгнала към преход, да стигне до брега на цивилизацията. Има, оказа се, друга възможност – модел на обществено устройство, който не е нито комунистически, нито европейски, а е просто най-обикновен кланово-другарски режим, който просто и най-обикновено краде обществения продукт. Това отдавна се случи в Русия и в повечето бивши съветски републики.

Доказано е, в страни съвсем недалеч от нас и доста подобни на нас, че демократичният процес може да бъде прекъсван и връщан назад. Може да се установи несменяемо управление на група хора, които зад фасадата на партийно и медийно разнообразие да са си едни и същи и да правят едно и също – да присвояват произведеното от обществото. Олигархиите в близост от нас са формирани по различни признаци, но онова, което ги обединява е, че там не се упражнява политическо управление. Ще рече – няма управление, избрано от гражданството, работещо под контрола на гражданството и сменяемо от гражданството чрез избори. Избори има, но след тях пак същите хора управляват.

За да може да се получи този модел, трябва преди това да се случат няколко неща. Две от най-важните са: първо, реалните политически партии да бъдат подменени с котерии, подчинени на властта; и второ – политическата дейност да бъде подменени с диктатура на съдилищата, работещи по поръчка на властта.

Войната срещу Синята коалиция е част от опита в България да се въведе руски модел на управление. Вместо да има истински СДС, предлагащ реални алтернативи на сегашната клика – да има бутафорно СДС, живеещо като придатък на ДПС. Вместо да има реална дясна сила, Синята коалиция да бъде подменена с удобни за властта наужким-десни бутафории като РЗС.

Втората част от въвеждането на путински тип режим в България също е налице. Политическата дейност се подменя със съдебен терор. След като всички членове на СДС, пред лицето на цялото общество пряко избраха за лидер Мартин Димитров, в ход беше пуснат съдът. Както в Беларус, например, ако си опозиционер те съдят за неправилно ходене по улицата или за пушене на публични места. И те пускат след изборите. У нас Софийски градски съд се опозори за вечни времена, като зае страната на властта. Отначало наруши законовия срок за произнасяне по вписването на новия син лидер. После не го вписа с аргументи, заради които още на следващия ден всички замесени трябваше да бъдат завинаги лишени от правото да упражняват професията. После, когато по-горната инстанция, макар да отказа да впише лидера, все пак върна делото в СГС – софийските съдии започнаха да си правят отводи. И ще си ги правят, докато минат и парламентарните избори. А ако трябва – и докато минат и местните, и президентските такива.

Защо ли, интересно, тези мижитурки (да не ми се сърдят, защото Иван Вазов например би им лепнал доста по-цветисти етикети, а аз само маркирам реалността...) не правят подобни неща с управляващите партии? Ако си погледнат решението срещу Мартин Димитров, те би трябвало на секундата да лишат от регистрация и Станишев, и Доган...

ЦИК обаче, също пълен с юристи, одобри регистрацията на СДС, внесена от двамата Пламеновци, макар и двамата да не са членове на СДС. Как стават тия работи? И защо всички юристи в страната си мълчат, докато техни колеги ги покриват с позор за поколения напред? Ако мълчанието е признак на съгласие, значи всички те имат готовността утре, ако се стигне до тях, открито да слугуват на властта. А значи, че на всички брътвежи за независимост на съдебната власт трябва да се сложи край, а съдопроизводството за българите да се случва в други страни-членки на ЕС. Докато не са ни изгонили, де, защото всички гореописани фокуси означават едно: България вече не отговаря на критериите от Копенхаген и така сама се е дисквалифицирала от членство...

Мишената днес е Синята коалиция, но всъщност голямата цел е демокрацията да бъде подменена с някаква правителствено-съдебна диктатура. Така на гражданите да бъде отнето правото да сменят своите управляващи, защото всеки опит за смяна на властта ще бъде контриран със съдебни забрани. Или ще се окаже, че си гласувал за някакви уж-десни, а на власт пак си е БСП.

Добре, ще кажете, майната й на демокрацията, всички са маскари и пр. Само че не може да не сте забелязали, че мирно и благополучно се живее само в демократичните страни. В недемократичните животът на хората е мизерен, беден, неприятен и кратък. Не на последно място, демокрацията ни пази и от кръвопролития. Както казва философът Карл Попър, тя няма кой-знае какви предимства, освен едно – че създава условия властта да бъде сменяна без жестокост.

Войната срещу демокрацията, провеждана днес от държавата много напомня войната срещу икономиката, която навремето обяви правителството на Жан Виденов. Добре ще е този път обществото да не чака катастрофата, а да реагира превантивно – да се мобилизира за провеждането на истински избори и за реална смяна на властта. Ако този шанс се проспи, по-нататък може да се окаже, че няма да има повече избори. Ще има плебисцити за измерване на народната любов към властта...

*Редактиран вариант на тази статия е публикуван на 13 май 2009 г. във в. "24 часа"

Блогът Общество на свободните хора - http://www.desnite.eu/