„Преходът” му дивен като някой ек от избор на избор и от век на век (или воят на вълците и мълчанието на агнетата)

Поредните избори отминават. Социологически агенции, политолози и всякакви други полит-„капацитети” нескончаемо додяваха на аудиторията с откровено лобистките си и по подразбиране скучни „аналитични”ектении, на които интернет-медията пригласяше с не по-малко до болка познати тривиални рефрени. Общият знаменател на тази винаги една и съща интернет-логорея, имаща претенцията да разбулва манипулативните и грабителски игри на управляващите и на тяхното бизнес обкръжение, поне от десет години насам е един и същ: лъжат ни, знаем, че ни лъжат, всичко е театър, всички са от един дол дренки, всички са подставени лица, само властта и парите ги интересуват, не можем да ги търпим, няма за кого да гласуваме, трябват нови хора и... толкоз. Тази садомазохистична игра на тука-има-тука-нема между управляващи (и прислужващата им свита) и управлявани, при която първите винаги ръководят и манипулират играта, а вторите по правило са изиграните и знаят, че ще бъдат изиграни, но продължават като наивни деца да вярват и да участват в тази шашма (представяна като приказка за демокрацията), наречена „демократични избори” (еле пък в българското политическо пространство), започва да придобива очертанията на народопсихологична диагноза. Непрекъснато да те лъжат и ограбват и ти в ступор да стоиш и само под сурдинка да негодуваш, без да положиш и най-малкото усилие да излезеш от това положение - това е висша форма на национален мазохизъм.

Демокрацията е възможна, справедлива и полезна форма на държавно управление, само ако е налице подписан и от двете страни взаимноизгоден договор между управляващите и управляваните. Такъв договор управляваните у нас не са подписвали. Не са подписвали, защото повечето от сегашните играчи на политическата сцена, т.е. сегашните партии, бяха заченати в кабинетите на БКП и КДС и никога и по никакъв начин не са били продукт на самоорганизирали се граждани, обединени около някаква идея и някакви принципи. Напротив, сегашните партии ни бяха поднесени, една част като уж дисидентски, друга част като току що формирали се (пак с помощта на БКП и КДС) в хаоса на постсоциалистическото безвремие. Тези партии не са продукт на гражданското общество, а политически формации, сътворени от идеолозите на „прехода” и имащи за цел властово да легитимират, както бившите велможи на соцрежима и техните близки, така и една сбирщина от силоваци, мошеници и откровени простаци, на които беше отредена ролята да бъдат главни герои на черната и пикантната хроника, хипнотизираща с бруталността и пошлостта си вниманието и съзнанието на ошашавения народ, за да могат лъжата и грабежът да останат извън неговото полезрение. Това бяха и продължават да бъдат конспиративни по своя произход партии, имащи за задача да осъществят голямата лъжа, наречена „преход”.

И днес, както и преди 15-20 години, при всеки избор – на парламент, на президент, на местна власт, а от скоро и на евродепутати - ние сме изправени пред фалшивата дилема за кого да гласуваме. Дилема сама по себе си лежаща в основите на демократичното устройство, но дълбоко фалшива, когато изборът е предопределен по простата причина, че всичко, което ни се предлага е от един и същ асортимент, белязан от щемпела на БКП и КДС.

Има ли смисъл да се самоожалваме, да хленчим и да ръмжим безобидно? С хленч и с критикарско бръщолевене агнетата не могат да променят нрава на вълка, който макар и да е премодулирал своя вой в хрисимо блеене на овца, вече стръвно е захапал безпомощното животно и е въпрос на много малко време напълно да се справи с него. Вълците ограбиха и съсипаха страната ни, обезвериха хората, всяха страх у населението, кражбите на народни пари са ежедневие, убийствата са регулярни и по поръчка, децата ни имигрират, болшинството българи мизерстват. Това да ви прилича на поведение на овца? Вълкът овца няма да стане. Овцете сме ние, които като идиоти гласуваме за тях. А стига толкова мазохизъм!

Фалшивата дилема за кой разбойник да гласуваш – за този с червената, със синята или с жълтата шапка – е една коварна и пагубна измама, макар и поукрасена с демократични дрипи. Друга, екзистенциална, дилема стои пред нас: искаме ли вечно да бъдем овце. Дори когато осъзнаят овчето си битие и с половин уста проблееват към вълка „ти си лош”, овцете продължават да бъдат овце. Дума дупка не прави.

Ако не искаме да бъдем такива, трябва да изоставим хленченето и празното (именно защото дума дупка не прави), макар и умно понякога, говорене и да преминем към дела. Единствено появата на нови политически субекти, т.е. на нови политически партии, може да натика вълка в миша дупка и да превърне овцете в самоосъзнали се граждани. Не НПО-та (които измамно се представят за гръбнак на гражданското общество), а партии, политически партии трябва да се създават. Примерът на Светльо Витков – четвърти в София и девети на президентския вот – тръгнал от политическото нищо, заявил присъствието си броени дни преди избора и не разполагащ с никакви пари за кампанията си, ясно показва какво искат хората. Много други Светльовци трябва да се появят, за да ни просветне пред очите. Иначе колелото на „прехода” се върти и ще продължава да се върти до пълната победа на вълците, ако трябва да перифразираме техния духовен предтеча.