Страната на победилата социопатия

9 май [в Русия] е празник социотпатичен. Социопатът е човек, който не може да живее съвместно с другите.

Русия не винаги е била социопатична. Тя не е била най-приятната измежду европейските държави през XIX век, но е била поне нормална малко-приятна страна. Умеела е добре да сключва съюзи – дори само „Свещеният съюз” да се спомене – и да им бъде вярна. Нарекли я „жандарм на Европа” за ролята ù през 1848.

Прозвището е обидно, но жандармите все пак, за разлика от милиционерите, са социални същества. Това не значи, че в Русия само милиционерите страдат от социопатия. Просто те имат зачислено оръжие, палка, власт, а също така и правят всичко това, за което мечтаят и останалите типични „россияни”: разстрелват, бият, обират околните.

Диагнозата „антисоциална психопатия” или „социопатия” се поставя по няколко признака.

На първо място – безразличие към правата на другите (включително роднини и дори собствените деца). Без да обсъждаме подробно пошлостта на нагласеното правосъдие: олигархът, който казва, че в Русия е по-добре, отколкото в Англия, защото в Русия може да не се съобразява със законите, е социопат. Той не разбира, че може да се скрие от съда, но не може да защити своето дете от отровения въздух, от ругателството, от произвола. Това е едва половината беда – ако детето стане жертва на беззаконие; цялата беда е, ако детето стане герой на беззаконието и за своя грохнал старец осигури такъв живот, че и лондонският Тауър да му се стори рай (всъщност сега е точно такъв).

От справочника: „Антисоциалните психопати не приемат моралните норми. Лъжат напълно безсрамно, често са склонни към мошеничество. В повечето случаи се ръководят от собствената изгода, но само в краткосрочен план; дългосрочните и отдалечени във времето последствия на собствените им постъпки слабо ги вълнуват”.

Изгодно ли е за Русия придобиването на Абхазия и Южна Осетия? Изгодно ли е да се наложи такъв протекторат над Грузия, че през нея Средна Азия да не може да продава собствената си газ на Европа, за да станем ние монополисти? Изгодно – „но само в краткосрочен план”. Изгодно ли е да вземеш автомобила на съседа си без пари и да не му го връщаш? Изгодно – ще имаш автомобил. А че няма да имаш добри съседски отношения – за социопата е без значение. Отношението е същината на „социалното”, и от тази същина социопатът се бои като от огън.

Към Русия след 1917 напълно е приложима следващата характеристика: „За своите собствени постъпки социопатите никога не съжаляват и не са склонни да извличат от тях поуки… Силно изразена склонност да обвиняват околните или да изтъкват благовидни причини за поведението си, водещо до конфликт с обществото”. В случая със социопатия в мащаб на страна – обвиняват окръжаващите страни, конфронтират се с международната общност. Цялата рота марширува не в крак, единствено Путин и Чавес маршируват правилно!

Но има и още: „Обикновено те (социопатите) действат импулсивно и не са склонни към планиране. Те не се плашат от заплахите и опасностите; собствената и чуждата безопасност не ги вълнува”.

Дали това се съгласува с хипертрофираното държавно планиране и с фиксацията върху сигурността – от религиозната и продоволствената до държавната?

Там е работата, че нормалният човек успява навреме да се спре, а болният се „изпуска”. Глухите говорят твърде силно. Социопатът не разбира какво е обществена безопасност, защото не разбира що е то общество. В резултат неговите органи за сигурност са хипертрофирани и патологични. Люблянка има толкова отношение към обществената и държавна сигурност, колкото и вибраторът към „плодете се и се множете”.

Социопатията е победа над социума. На запад се оплакват, че социумът е индивидуалистичен, атомизиран, раздробен? Нека дойдат в Русия – тук няма атомарност и индивидуализъм! Наистина, тук няма и общество: сто милиона социопати не правят общество, както и сто заека не правят слон, сто затворника (или надзирателя) не съставят парламент.

Кога в Русия победи социопатията? Нека да погледнем основните празници, а те са денят на Октомврийската революция (с характерната за социопата изтънченост, това начало на разпада на народното единство е изместено по-близо към 25 октомври и е наречено „Ден на народното единство”). 23 февруари – денят на създаването на армията на социопатите, армия, която започва с бягство от врага, а продължава с безбройни победи над социално нормалните и предимно невъоръжени граждани на Русия – селяни, интелигенция, предприемачи. От гледна точка на обредите, главният празник на колективната социопатия е 9 май. В края на краищата революцията и почервеняването на армията са изцяло вътрешни явления, а 9 май – това е празник на отделянето на Русия от съюзниците ù в антихитлеристката коалиция, парад на собственото противопоставяне на целия свят, в който отдавна вече бившите врагове празнуват не победа или поражение, а прошка и помирение.

Блогът ExtremeCentrePoint http://www.extremecentrepoint.com/