Лъжичка кокаин в българската каца с бразилски мед

След доста сълзливия триумф на вечната ( отсега-нататък) дружба с братска Бразилия, побратимена набързо по сестринска линия с Дилма Русев от нашите комплексирани политици и подтичващите след тях туземни медии, карнавалният ни ентусиазъм се приземи на едно летище в Рио. Не стига , че там са хванали един българин с килограми кокаин в багажа, ами и го разнесоха по медиите в цял свят в рубриката „ и вий сте дали нещо на света”.

Зловонната ирония в тази наша бразилска връзка е скъсаната тънка нишка по „спорта линия”. Заловеният Боевски е бивш български олимпийски шампион в толкова коронната за НРБ дисциплина щанги, колкото за Бразилия е типичен е футболът. Един типичен български шампион се прочу в страната на футбола!

Момент, защо „типичен”? Сигурно вече има възмутени читатели. Така е, пресилено е да се каже…Не случайно и бившият треньор на Боевски се възмути тази сутрин в телефонно телевизионно интервю от намека, че български спортисти биват използвани за трафик на наркотици. Той бил чувал за първи път!

Ние пък сме чували, чели и виждали едни други работи във връзка с темата за борците, гребците, каратистите ( пардон за намека по адрес на властта, ако е прозвучало така) и т.н., включително и за един шампион по сумо, с чието приятелство самият президент Първанов много се гордееше, но после дружбата им посърна след зрелищния арест на шампиона, върху когото се стовариха обвинения за рекет и организирана мрежа за изпълнение на убийства по заявка на клиента.

Няма да се връщам към старата тема за факта, че някогашните спортни школи за производство на социалистически шампиони с цел реклама на строя се превърнаха в инкубатор на кадри за налагане на капитализма по социалистически – налагане в буквалния смисъл на думата, но вместо с милиционерски палки, вече с бухалки. Обаче в случая ме мъчи един простичък въпрос.

Да приемем, че да се обобщава за спортистите е несправедливо – така си е. Но все пак: откъде един спортист, вглъбен в работата върху себе си за развитие на мускулите, волята и единството между тях чрез тежки тренировки, намира време и най-вече информация да се внедри в престъпна група за пренасяне на наркотици. Чета, че арестуваният Боевски щял да заработи 12 000 евро за пренасяното от него количество кокаин и за момент се замислих: това са много пари, каквито и аз бих искал да имам. Към кого обаче да се обърна да ме включи в комбината? Не мога да пусна обява : „ Куха лейка предлага кухините на тялото си за пренос на наркотици –телефон и адрес…”. Тогава? Май трябва да имам връзки, протекции и прочее мафиотски зависимости- както за всичко, от което се правят бързи пари. А и кой би повярвал в моята надежност като „муле”, макар иначе да съм дал доста доказателства за магарешки инат?

Така че, „млъкни сърце”. Нямам шанс. Не съм бил борец , като Илия Павлов и братята Илиеви и не станах мултимилионер (нито дори обикновен „мултак”- докато министър Рашидов е бил достатъчно заслужил да стане почетен такъв и ето че днес организира на шефа си титли, като почетен художник). Не съм бил гребец като Иво Карамански и не съм загребвал пачки ( не казвам „заграбвал” – нямам доказателства ). Но поне съм жив. Дано доживея да бъде опровергано широко разпространеното мнение, че български спортисти биват използвани от организираната престъпност, което няма как да е случайно и стихийно явление. Все пак спортът трябва да подобрява здравето, а не да скъсява живота, както очевидно се случи с много знайни (виж имената по-горе) и с още повече незнайни мускулести участници в първоначалното награбване на капитала у нас.

Блогът на Иво Инджев - http://ivo.bg/