Преди балотажа за президентските избори също се полага ден за размисъл. В случая обаче едва ли има какво толкова да се мисли и осмисля. Може би съботния ден би ни помогнал да преодолеем инерцията, натрупана от нагорещените страсти около изборите предишната неделя.
Лесно е да се каже между какво и какво имаме избор. Президентският избор е мажоритарен, но отиващите на балотаж кандидатури няма как да не проявят и знака на издигналите ги партии.
Със сигурност много българи не харесват нито БСП, нито ГЕРБ. Това, на което трябва да си отговорят избирателите, които на първи тур са гласували за друг кандидат, е дали това нехаресване е достатъчно основателен мотив, за да пропуснат вота.
Ще си позволя да отговоря от свое име: аз също съм гласувал за друг кандидат. Дори не за своя, защото нямаше такъв – кандидатът на десницата категорично не беше. Гласувах протестно – за Светльо от “Хиподил”. (И за Прошков в София – въпреки че още от началото беше ясно, че и той няма реални шансове.)
Утре обаче ще гласувам – за Росен Плевнелиев. Ако имаше балотаж за кметското място в столицата, също щях да гласувам. И съм абсолютно убеден в необходимостта от този вот. Нещо повече – смятам го за свой граждански дълг.
Убеден съм не защото кандидатът кой знае колко ми харесва (въпреки че, откровено казано, изглеждаше по-прилично от веригата идиоти, поставени на нашето внимание). Изборът при балотажа обаче не е свързан с харесване. Въпросът е какво рискуваме, ако бъде избран единият или другият кандидат.
Отдавна е казано какво рискуваме, ако бъде избран Ивайло Калфин. Рискуваме трети мандат за Гоце и гоцевщината – макар и под друга маска. Рискуваме нахлузване на “големия шлем” и пълна енергийна зависимост от Русия – а с това и политическа такава. Рискуваме България да се вкостени в позицията си на руски Троянски кон и да изгуби доверието на европейските не партньори. Рискуваме още пет години президентството да бъде подвластно на ченгета и олигарси, НРС и НСО да си развяват коня, както си поискат, а БСП да пробива и подмива устоите на съдебната власт чрез президентските квоти и наследеното от Гоце влияние в нея – както и правеше досега.
Ако бъде избран Плевенлиев, рисковете са свързани предимно с хипотетичното “преяждане с власт” на ГЕРБ. Днес тези рискове се истеризират от левицата, от нейните медии и говорители, като се прогнозират какви ли не апокалиптични картини, свързани с разпадане на демокрацията и налагане на диктатура.
Опасно е цялата власт да попадне в ръцете на една партия – вопият тези господа. За тяхно сведение обаче ситуацията при тройната коалиция не беше по-различна: и тогава президентът беше заедно с управляващите; нещо повече дори – той персонално състави тяхната управленска формула. Тогава – за разлика от сега – тройната коалиция имаше и абсолютно мнозинство в парламента.
И за да не бъда упрекнат в пристрастия – същата беше ситуацията и при управлението на Иван Костов. Тъй че формулата “цялата власт в една партия” е по-скоро типична, отколкото уникална.
Възражението, че в случая с ГЕРБ ситуацията е по-опасна, защото те правят милиционерска държава, също не върши работа. Ами да, правят – само че ние с реален вот сме поставили тези екзотични екземпляри начело на държавата – и сега няма как да си изберем, нито откъде да си внесем по-цивилизовано правителство. Да, милиционерщината е налице – точно както е била налице по време на целия преход. Да не би пък да е било по-различно, когато БСП упражняваше “цялата власт”? Ударите с палки и кръвта по жълтите павета през януари 1997 и януари 2009 г. да не би да бяха измислица?
Идеята, че президент от БСП ще осигури “баланс на властите”и ще озаптява тоталитарните щения на ГЕРБ пък е, меко казано, глупава. Никога и никъде участието на фигура от БСП в управлението не е осигурявало никакви баланси. Напротив – те са служили преди всичко за създаване на дисбаланс – с цел политическата сила, случайно взела властта вместо червените, да бъде дестабилизирана и провалена – и те да заемат всички места край държавната трапеза – какъвто им е отколешният табиет.
И най-сетне последният аргумент срещу Плевнелиев – че щял да бъде кукла на конци в президентството – и да постави тази институция в услуга на изпълнителната власт. Да, възможно е да бъде зависим. Но също тъй възможно е и да се еманципира – той изобщо не е член на ГЕРБ. В качеството си на кандидат той не би имал как да застане срещу лидера на издигналата го партия – но от януари нататък той ще бъде № 1 в държавата, а Бойко Борисов - №2, и генералът, колкото и да не му се ще, ще трябва да се съобразява с това положение.
Освен това не трябва да се забравя и дребното обстоятелство, че Плевнелиев ще съжителства с ГЕРБ по-малко от две години. Бог знае кой ще дойде на власт след това – каква ли уродлива тройна или четворна коалиция – защото тези избори са пикът на влияние и просперитет за партията на Бойко Борисов – оттук нататък ги чака път надолу. Е, и кой бихте предпочели за президент, ако след парламентарните избори се пръкне поредната неокомунистическа измислица – Ивайло Калфин ли?!
Сега можете да сложите възможните рискове на везните – да видите коя везна натежава – и да гласувате според това натежаване. Но да гласувате, а не да отидете за гъби. Защото е абсолютно вярно, че всички калпави управления са дошли на власт с вота на негласуващите. Защото всеки неподаден глас повишава цената и влиянието на гласовете на Доган. И защото да не гласувате, когато се правят съдбовни избори, не е гражданска позиция. Това е избор на поданика, а не на гражданина.
И защото резултатът от този балотаж е наистина проблематичен. Истина е, че разликата от 380 000 гласа е трудно преодолима. Но и не трябва да се забравя, че Доган вероятно е получил вече поисканата целувка в отплата за подкрепата на балотажа. И не по-малката опасност – гласувалите веднъж за Плевнелиев да решат, че вече са направили достатъчно и победата му е вън от съмнение – и да предпочетат да използват неделята си за по-полезни неща, например да варят лютеница в родното си село.
В заключение: на балотажа имате три опции: да гласувате още един мандат за комунистически президент, да гласувате за Росен Плевнелиев или да отидете за гъби. Не правете поне последното: недостойно ест.
Въведете вашия имейл адрес за да получавате по-важните неща от Svobodata.com.
Svobodata.com не носи отговорност за съдържанието и авторските права на препечатани статии - като винаги посочва име на автор и линк на първоначалната публикация.
Подкрепете Откритото писмо на Едвин Сугарев до главния прокурор Сотир Цацаров, с което се иска започването на наказателно производство срещу лицето Сергей Дмитриевич Станишев, бивш министър-председател на България, заради причинени от негови действия или бездействия щети в размер на милиарди лева. Можете да изразите подкрепата си чрез петиция на адрес: http://www.peticiq.com/otkrito_pismo_sugarev