След смъртта на Кадафи либийците внимават за вътрешния враг

Докато на централния площад в Триполи, осветен от фойерверки, хората празнуват смъртта на Кадафи, участващият в празника Хани Нуара вече е оправил поглед към следващата си цел, като се страхува, че традиционните племенни вражди ще станат вътрешният враг.

От осем месеца насам навсякъде в страната либийците загърбиха своите сложни племенни и културни различия, за да се бият за общото благо, но много от тях са притеснени, че свалянето на Кадафи ще разпали отново тези вражди и ще провали пътя към демокрация.

24-годишният Нуара, от уважаван клан в Триполи, вече се беше ядосал, когато бунтовниците от Мисрата отнесоха телата на Кадафи и неговия син Мотасим в града си, за да ги изложат на публичен показ и заявиха претенции за главна роля в победата на бунтовниците.

“Мисратяните ли. Мразим ги. Не ги искаме тук”, повтаряше той гневно на централния площад в Триполи по време на честванията по случай обявеното освобождение на Либия.

“Те си мислят, че са водили най-тежките боеве. Казват “ние направихме тази революция”. Направо ме изнервят. Ние също се бихме здравата. Революцията е наша.”

Историческите съперничества между либийските градове като Триполи на западното крайбрежие, пристанищния град Мисрата и Бенгази на изток бяха задушавани от железния режим на Кадафи.

По оценки на консултантската агенция за политически риск Стратфор в Либия има около 140 племена, но само 30 от тях имат някакво особено значение и само всеобщата омраза към Кадафи  обедини изкуствено сплотявания народ в борбата за сваляне на тиранина след 42 години управление.

Но след като диктаторът вече го няма, някои се чудят как 6-милионното население на Либия, разпръснато из обширната пустинна страната и дълго време разкъсвано от регионални и племенни вражди, ще запази съгласието си, за да посрещне страшното предизвикателство за изграждане на нация.

“Изгледите за усилени търкания или насилствен конфликт между племената, клановете и етническите групи (особено между араби и бербери) в страната продължават да са сериозен източник на безпокойство”, каза консултанската агенция за риск “Мейпълкрофт” в доклад, публикуван през август.

Еуфорията след смъртта на Кадафи на 20 октомври вече породи нови тревоги и търкания, а зад фасадата от празненства и фойерверки мнозина либийци са притеснени за бъдещето, докато други са оптимисти, че разногласията могат да се решат.

“Всеки е щастлив сега, но разбира се, има несигурност. Преди дори беше по-зле. Ако се провалим, ще е само наша грешка”, каза Абделазис Масуд, инженер от най-голямото племе в Либия - Уарфала, който сега живее в Триполи.

“Преди обвинявахме Кадафи за всичко и беше лесно. Сега можем да виним само себе си”.

Либия вече е обявена за свободна и нейните нови лидери имат месец да съставят широкопредставително правителство и да решат как да организират демократични избори - решителен период, който ще определи дали Либия може да остане стабилна и обединена за следващите години.

Това не е лесна задача за рядко населена страна, която е била обединена само през 1930-те години под италианско колониално управление.

Наред с регионалните вражди има различия между ислямисти и привърженици на светската държава, между араби и бербери, коренното население на Северна Африка.

Напрежението, породило се веднага след смъртта на Кадафи, се изрази в спречквания между бунтовници от различни градове.

Бунтовниците от Мисрата, които дадоха много жертви при боевете със силите на Кадафи, си приписват най-големите заслуги за въстанието и искат специално признание.

Това вбесява либийците в останалата част от страната, които смятат, че също са страдали по време на войната. Бенгази, вторият по големина град в Либия и мястото, откъдето въстанието започна през февруари, казва , че е изиграл същата важна роля.

Някои, като Нуара в Триполи, са открито войствени.

“Ако искахме, можехме да превземем Мисрата за три часа”,

каза той, а неговите приятелите кимаха в  съгласие. “В Триполи сме два милиона души, Мисрата е малък град. Мисрата е нищо.”

Решението на временното правителство да оповести официалното освобождението в неделя в Бенгази - дългогодишният съперник на Триполи в политическата история на либийските племена още отпреди римляните - допълнително огорчи хората.

“Триполи е столицата. Всички официални чествания, всички членове на правителството трябваше да са тук до сега, не другаде”, каза 49 годишният Самира Масуди, учител по математика.

Управляващият Преходен национален съвет (ПНС) в Либия вече премести някои от дейностите си в Триполи, но все още е базиран в Бенгази.

Съветът казва, че ще се премести в Триполи скоро, но го забавят висящи логистични въпроси и съображения за сигурност.  Само преди няколко дни избухнаха сблъсъци в Триполи между остатъци от силите на Кадафи и войници на ПНС.

Триполи е най-космополитният град в Либия, където племена и култури дълго са съжителствали заедно малко или повече щастливо - ценен обединяващ елемент за страната.

Тук хората също се опитаха да въстанат срещу Кадафи през февруари, но неколкократните им опити бяха брутално смазани от репресивния апарат на Кадафи, базиран в Триполи.

Улиците на Таджура, песъчливо градче в източния край на Триполи, са пълни с портрети на десетки жители, убити по време на тези ранни протести. 

Само преди седмици Таджура с неговите криволичещи улици и стари палмови дървета бе все още в здравата хватка на режима на Кадафи, а неговите жители твърде уплашени, за да се осмелят да излязат навън.

Дни след смъртта на Кадафи тук вече дойде време  за карнавал. Таджура оживя, изпълнен от тълпи засмени семейства и миризмата на барбекюта и прясно кафе, които замениха престрелките и горящите гуми.

Здраво прегърнала плачещо си бебе, 38-годишната Фатима Сувейси каза: “Моят малък Моханед никога няма да види през живота си лицето на Кадафи. Той ще израсне в нова Либия.”

Животът тихо и кротко се връща към нормалното, при все че нощни партита продължават в Таджура и другаде.

Докато хората танцуваха и наблюдаваха фойерверките в Триполи в неделната нощ, по улиците се виждаха чистачи, които спокойно си метяха.  Войници затъкваха цветя в дулата на оръжията си.

“Време да се работи здраво и да се направят промени”, каза Халифа Милуд, на 17 години, който седем години е учил във Великобритания. “Няма да се връщам обратно в Обединеното кралство, сега е времето да съм тук. Ще направим Либия най-малкото като Дубай. Имаме много пари.”