ПИЛЦИТЕ СЕ БРОЯТ НАЕСЕН

Ето че ГЕРБ, начело със създателя си господин Борисов, спечели и президентството. Само по себе си това е голям успех и ние трябва да му дадем нужното уважение. Разликата в процентите не беше много голяма, но затова победата за ГЕРБ е и по-сладка. Самият факт, че една нова партия успя да положи солидни основи на много места в страната, е вече значително постижение.

В хода на кампанията не видяхме определени програми, освен общите желания за промяна. Поне тримата главни кандидати умело си затрайваха и всеки държеше по една-две скрити карти в плановете си, докато с останалите никой не се зачете.

Новият президент остави добро впечатление преди всичко с демонстрираната си безпартийност и придобитите навици на опитен бизнесмен и неопитен говорител. Така и спечели.

Лошото впечатление обаче идва от факта, че за да спечели разнебитения глас на огромната маса антикомунистически настроени българи, водачите на тая нова партия много често използваха и използват антикомунистически изявления, явно без да си дават сметка, че това ги поставя в сериозен ангажимент пред една песимистично настроена маса хора, отвратени от манипулациите на бившият президент и  десарски сътрудник Гоце Първанов и от наследницата на БКП – БСП.

Да размахваш тая нова партия като някаква висша надстройка  в лицето на преситените от комунистическа простащина хора е признак на доста елементарна политическа култура, още повече че  напомня болезнено много на идолизирания образ на старата БКП. Най-малкото, от което България има нужда днес, е партийно перчене. Въпреки това на нас отново ни тикат пред очите името ГЕРБ като знаме. Знаме ГЕРБ не е. ГЕРБ е конюнктурно образувание на пясъчни крака, чието оживяване зависи само от политическите добродетели, които може да докаже чрез дела.

 От господин Борисов досега чухме безапелационно враждебни антикомунистически изявления, които звучаха повече като отмъщение на комунистическото бездарие Станишев заради неговата политическа закърнялост. От възкачването на властта на Бойко Борисовото правителство обаче минаха почти две години и ние го видяхме да бие отбой от доста горещи проблеми в живота на страната. Списъкът на проблемите, които го очакват в следващите две години, е много дълъг и ако той и въжделената му партия искат да просъществуват и по-дълго от две години, те трябва да запретнат здраво ръкави и по-малко да упражняват на високи децибели нешколуваните си публични презентации.

По начало цялата изборна кампания мина под знака на шизофреничното присъствие на един мафиот за кандидат-президент, за когото нито ГЕРБ, нито който и да е друг, още по-малко президентския му чадър, проявиха каквато и да е публичност. Ние, хората, чакаме именно от Бойко Борисовото правителство да разберем кой в тоя случай е лудия - той или ние?

Ние, хората, и досега не знаем колко откровени са Бойковите изсилвания на антикомунистически теми, когато в затвора не е влязъл нито един комунистически мафиот, докато неговото правителство беше постоянно обект на унизителни жестове от страна на комунистическия президент  Гоце Първанов. Зад тоя президент, казват, се крие и много по-мрачния образ на руските опити за проникване в България и на Балканите, за което господин Борисов и досега не е обелил нито дума. Дали защото го е страх, или не знае какво да каже? Не особено далечно е самото негово минало като член на БКП, за да звучи днес убедително с евтини антикомунистически нападки.

Ние, хората, чакаме да видим и голямата метла, с която новия президент се заканва да измете десарския боклук, но тоя път само със заричания няма да стане.

От сега нататък няма да помогнат и шикалкавенията с енергийното бъдеще на страната и нейната зависимост от новоизлюпените енергийни амбиции на Москва, по същество имперски.

Няма да мине само със заричания и нуждата от радикални реформи срещу най-големия враг за европейското бъдеще на България – съдебната система, демонстрираща удивителния талант към бандитизъм на комунистическия елит.

Властта, драги ГЕРБ, днес е ваша, напълно ваша, но тя не струва и пукната пара, ако не е в служба на нацията, на прогреса и  щастието на хората.  За оправдания и хленчене повече няма място, нито за страх от критицизъм. Не е зле обаче да помните: Power corrupts. Absolute power corrupts absolutely.