Успехът на НАТО в Либия

В понеделник, на 31 октомври, приключи операцията на НАТО в  Либия седем месеца след началото си. За първи път НАТО завършва  започната операция. И това стана едновременно с историческата победа на либийския народ, който с помощта на НАТО превърна Либия от международен парий в страна с потенциал да стане продуктивен партньор на запада.

   Преди седем месеца либийският народ беше под гнета и нападенията на въоръжени банди, командвани от полковник Муамар Кадафи, диктатора, който управляваше брутално Либия в продължение на 42 години. Десет дни след като Съветът за сигурност на ООН гласува резолюция, която възложи мандат за защита на цивилните в Либия, налагане на забранена за полети зона и предотвратяване на незаконен трансфер на оръжия по море и  въздух, НАТО пое командването на значителна сила от десетки кораби и стотици самолети и започна военни операции. Успехът на алианса беше бърз - спасяване на десетки хиляди цивилни от гибел, унищожаване на въздушните сили на Кадафи и охрана на либийското крайбрежие.

   Това беше истинско постижение на алианса. САЩ поеха водеща роля - отначало обезвреждайки либийската противовъздушна система, а после създавайки важни предпоставки, които позволиха на други членове и партньори на НАТО да поемат своя дял от товара. САЩ предоставиха огромната част от информационните, наблюдателните и разузнавателните средства за следене на силите и съоръженията на Кадафи, застрашаващи цивилни, технологиите, които превърнаха събираната информация в мишени за натовските удари, и презареждане във въздуха, което позволи на нашите партньори да летят достатъчно дълго, за да откриват и унищожават  тези мишени.

   Решаващият и незаменим принос на САЩ към цялата операция бе да улесни другите съюзници и партньори да участват пълноценно. Общо 14 членове на НАТО и 4 партньорски страни допринесоха с военноморски и военновъздушни сили за трите задачи на НАТО. Заедно тези 18 страни изнесоха най-големия дял от цялото усилие.  Самолети на САЩ извършиха една четвърт от всички полети над Либия, Франция и Великобритания поеха една трета от мисиите - повечето от тях въздушни удари - а останалите участници изпълниха около 40 процента от полетите. Натовските и другите коалиционни партньори на САЩ поеха 75 процента от всички полети.

   Десет години по-рано през войната на НАТО в Косово САЩ изстреляха 90 процента от всички муниции с прецизно насочване, а останалите съюзници поеха останалите 10 процента. При сегашната операция съотношението бе обърнато: съюзниците поразиха 90 процента от над 6000 унищожени цели в Либия. И го направиха с прецизност, която няма аналог в историята.

   Важното е, че това бе колективен успех. Франция и Великобритания изиграха изключителна роля в операцията, като предоставиха повечето от въздушните и морските сили и поразиха 40 процента от всички мишени. Италия също даде забележителен принос. Тя не само бе на четвърто място по участия в бойни мисии, но беше и домакин на стотици самолети в седем въздушни бази.

   По-малките съюзници също показаха своята тежест. Дания и Норвегия унищожиха заедно толкова мишени, колкото Великобритания; Дания, Норвегия и Белгия пуснаха толкова бомби, колкото Франция. Канада също бе част от ударната коалиция. Испания, Холандия, Турция, Гърция и Румъния също изиграха полезна роля, като налагаха спазването на забранената за полети зона и на оръжейното ембарго по море. Натовските страни, които не допринесоха със сили, подпомагаха операцията с персонал в командната структура; нито една от 28-те страни членки не се спря пред предизвикателството. Дори Швеция, която не е член на НАТО, бе важен партньор, предоставяйки собствени морски и въздушни сили.

   Това не беше само успех на НАТО, нито пък само западна интервенция. НАТО се задейства едва след като стана ясно, че има широка регионална подкрепа, включително от Преходния национален съвет и Арабската лига, които поискаха намесата. Четири ключови арабски партньори - Обединените арабски емирства, Катар, Йордания и Мароко - участваха в операцията. А тя се основаваше на ясен мандат от ООН, която позволи да се предприемат необходимите мерки за защита на либийските цивилни.

   С приключването на операцията "Обединен защитник" алиансът и неговите партньори може да са доволни от изключително добре свършената работа. Преди всичко те могат да съзрат в благодарността на либийския народ, че използването на ограничена сила - прецизно приложена - може да повлияе за реална и положителна политическа промяна. И след приключването на военните операции НАТО остава ангажирана към бъдещето на Либия и  готова да помогне когато е необходимо или бъде помолена.

   От всяка операция има поуки. Либийската показа някои от слабостите във военния потенциал на съюзниците и колко е важно те да имат решимостта да преодолеят тези слабости. Тя показа също ясно необходимостта от еднакво мислещи партньори по целия свят. Още повече, че успехът на операцията се дължи на сбор от уникални обстоятелства. Брутален диктатор, който бе твърдо решен  да сее смърт и хаос вместо да се оттегли, доведе до належаща необходимост от външна намеса. Силна регионална подкрепа от опозицията и Арабската лига показа, че намесата ще бъде добре приета. А мандатът, гласуван от ООН, предостави солидна законова  база за действие.

   Належаща необходимост. Регионална подкрепа. Солидна законова база. Това направи намесата неизбежна. А НАТО направи успешната  намеса възможна.

 

* Иво Даалдер е постоянен представител на САЩ в НАТО. Адмирал Джеймс Ставридис е върховен главнокомандващ на съюзническите сили в Европа и началник на Европейското командване на САЩ.