Икономиката проверява докъде се простира влиянието на американските президенти

Андрю Бийти от Франс прес

Президентът Барак Обама неоснователно е смятан за най-влиятелния политик в света - когато става дума за икономика той, подобно на предшествениците си, има много по-малко власт, отколкото смятат американците.

Американската политическа система е президентска: дали става въпрос за война или за победа на парламентарните избори - на президента се пада "отговорността за крайното решение", както гласеше надпис на преспапие на бюрото на президента Хари Труман.

За нещастие на Барак Обама, той носи отговорността днес и за безработицата от 9,1 процента, и за рекордно високия държавен дълг, и за растежа от 2,5 процента.

Нито един президент в съвременната американска история не е бил преизбран при такива икономически данни, макар че нито един от тях никога не е имал реален контрол върху икономиката, казват историците.

"Хората надценяват влиянието на президентите върху основните икономически показатели като растежа или безработицата", отбелязва Ричард Карол, автор на книгата "Президентът като икономист". "Освен това хората като че ли не преценяват много добре отговорността на другите институции като Федералния резерв или тази на предходното правителство", допълва той.

Въпреки че американската конституция дава на президента значителни правомощия в много области на политиката, на практика той разполага с малко политически инструменти, които не зависят от останалите правителствени институции.

Всъщност Конгресът е този, който контролира финансите на Съединените щати и следователно бюджетната политика, докато паричната политика е от компетенциите на Федералния резерв - американската централна банка.

Онова, което виждаме сега във Вашингтон, са ограниченията, наложени на изпълнителната власт.

Изправен пред съпротивата на Конгреса, Обама беше принуден да се откаже от програма за съживяване на икономиката на стойност 447 милиарда долара. Той трябваше да се ограничи в подписването на укази с много по-малък размах. С най-новия от тях бе създаден информативен интернет-сайт, предназначен за корпоративни потребители.

В икономическата област президентът далеч не е "главнокомандващ", признава един от бившите съветници на Роналд Рейгън - Дейвид Абшайър. Инструментът, с който разполагат американските президенти, обаче е това, което Теодор Рузвелт наричаше "забележителна трибуна".

"Икономиката се гради отчасти върху доверие - доверието на потребителите, доверието в президента", подчертава Абшайър, давайки Франклин Рузвелт и действията му срещу Голямата депресия като пример за това какво може да постигне тази "забележителна трибуна".

"Рузвелт притежаваше изключителната дарба да общува и способността да задържа хората на своя страна с "разговорите край камината". Такова нещо президентите от последните години не успяха да направят", казва той.

Според някои анализатори обаче дори да се използва трибуната, а Конгресът да е сговорчив, президентът разполага с малко възможности да влияе на икономиката.

"Общоприетата идея е, че е достатъчно да се натиснат правилните копчета, за да се задействат правилните лостове", казва Ръсел Робъртс, икономист от университета Джордж Мейсън във Вирджиния. "На практика нещата са много по-неясни", допълва той.

"Президентът има огромни правомощия да руши икономиката. Не съм сигурен обаче, че може да направи каквото и да било, за да я подобри", допълва той.

Дори най-често споменаваните президентски успехи в икономиката стават предмет на дебати.

Дълго време се смяташе, че "Новият курс" на Франклин Рузвелт е сложил край на Голямата депресия. Мнозина историци обаче смятат, че всъщност Втората световна война е причината това да се случи.

(БТА)