Световната икономика се нуждае от постепенно забавяне на икономическия растеж на Китай

Пол Уайзман, "Асошиейтед прес"

Китайска икономика, която летеше нависоко, започва да губи височина. Големият въпрос е дали световната икономическа суперзвезда ще се свие постепенно или толкова бързо, че да засегне крехката глобална икономика, посочва Асошиейтед прес.

Спадът на китайската икономика е насочван от политиците. Те искат да намалят растежа достатъчно, че да се охлади инфлацията без да се подкопава растежът на заетостта.

Това е деликатна задача. Бурният растеж на Китай е обект на завистта на развитите страни като САЩ. В периода април-юли китайската икономика е нараствала по-бързо от всяка друга голяма световна икономика, според данни на АП.

Само Аржентина, която е доста по-малка икономика, може да се съпостави с китайския годишен растеж от 9,5 %.

Икономиката на САЩ е нарасна с 1,3 % в периода април-юни, след което в периода юли-септември тя отчете растеж от 2,5 %.

Икономистите се безпокоят, че китайската икономика може да преживее това, което те наричат "твърдо приземяване". Те се опасяват, че внезапен спад на китайския растеж ще засегне икономиките на САЩ, Европа и малки страни, които се нуждаят Китай да купува въглища, мед и други суровини.

Тази опасност се появява на фона на усилията на САЩ да се възстанови от Голямата рецесия през 2007-2009 година. Споразумението от миналата седмица за облекчаване на европейската дългова криза може да не предотврати връщането на континента към рецесия, което пък ще се отрази на САЩ и други страни.

Едно твърдо приземяване няма просто да притесни износителите от САЩ и Европа. То също така може да дестабилизира китайското общество. Освен това може да засили напрежението в световната търговия.

Заради високата инфлация и спадащия износ китайският растеж се очаква да се забави от 10,3 % миналата година до 9,5 % тази година и 9 % догодина, според Международния валутен фонд. Институцията очаква световният растеж гази година да бъде 4 %.

Вероятно Китай ще представлява около една трета от растежа тази година.

Износителите зависят от китайското търсене на суровини и потребителски стоки. Мините в Австралия и Чили снабдяват азиатската страна с въглища, медна и желязна руда. General Motors продава повече автомобили в Китай, отколкото където и да било другаде. Китай бе третата по значение дестинация за износ на американски стоки миналата година след Канада и Мексико.

Китайската икономика трябва да нарасне с 8 %, само за да се поддържа броят на хората, които работят и така да запази социалната си и политическа стабилност, посочи икономистът Нуриел Рубини през август.

Преподавателят по световна търговия Есуор Прасад от университета Корнел определя вероятността за твърдо приземяване - 50 на 50.

Други анализатори са убедени, че китайските ръководители ще успеят да овладеят инфлацията постепенно без да подтискат прекалено растежа.

Китайската централна банка повиши основните си лихви пет пъти от средата на миналата година, за да се опита да намали инфлацията. Въпреки това потребителските цени скочиха с 6,2 % в периода от август 2010 до август 2011 година. Това е петата най-бързо растящя инфлация сред 30-те страни, чийто икономики се следят от Global Tracker на Асошиейтед прес. В САЩ цените са нараснали с 3,8 процента за същия период.

Новината, че китайската икономика се е забавила до 9,1 % в периода юли-септември спрямо 9,5 % за април-юни бе посрещната с облекчение от икономистите. Управляващият директор в Asian Development Bank Раят Наг посочи, че това предполага предстоящо меко кацане.

На практика висшите бюрократи управляват икономиката. Правителството притежава повечето от големите компании и банки. То контролира валутата.

Властите могат например да подценяват валутата си - юана. По-евтиният юан прави китайските стоки по-евтини в чужбина. Вашингтон отдавна обвинява Пекин, че поддържа изкуствено нисък курса на юана, като създава несправедливо предимство на своите износители.

Китайските ръководители могат да накарат държавните банки да отпускат заеми, ако икономиката се забави прекалено много. Те могат да разпоредят на местните правителства за поддържат заетостта, като се строят пътища и мостове.

Рубини, който е икономист от Нюйоркския университет и управлява компания за проучвания, е на мнение, че китайските власти ще използват всички тези инструменти, за да накарат икономиката да расте енергично до края 2012 година. Те искат да осигурят плавен преход догодина, когато властта ще бъде поета от нов президент и нов премиер. Рубини и други икономисти обаче са на мнение, че перспективите след това са мрачни. Той очаква китайската икономика да се забави до 5 % или по-малко след 2013 година.

Китай не насърчава потребителите си да задвижват икономиката с разходите си, както прави САЩ. Вместо това генерира растеж като насърчава износа и ивестирането в заводи, пътища, ж.п. линии и жилищно строителство.

Такива инвестиции представляват около половината от растежа на Китай. Това е до голяма степен изкривено положение, което предполага, че страната инвестира в повече строителство, отколкото се нуждае.

Зад инвестиционния бум са банковите заеми, които може никога да не бъдат върнати, тъй като не се очаква проектите да имат достатъчно приходи.

Компанията за проучвания на Рубини оценява, че Китай е загубил 1,4 трилиона долара от 2008 година в инвестиции, които най-вероятно ще се окажат лоши задължения.

Оптимистите казват, че Китай просто планира бъдещето. Увеличаващата се средна класа ще живее в новите жилища, ще се вози в новите влакове, ще лети от новите летища и ще кара новите коли по новите магистрали. Новите заводи ще произвеждат стоки, които да покрият нарасналото търсене у дома и в чужбина.

Демографията обаче е друг проблем. Китай застарява бързо главно заради политиката за контрол на раждаемостта, която ограничава повечето семейства да имат само по едно дете. Тази година 8,9 % от китайците са на 65 години или повече. До 2021 процентът ще бъде 12,9 процента.

(БТА)