Срещата на Г-20 в светлината на гръцката криза, опасността от италианска зараза и отслабената позиция на Вашингтон

Водеща тема за чуждестранния печат е започващата днес в Кан среща на върха на групата Г-20, на която главна икономическа тема се очертава да бъдат проблемите на еврозоната, породени от дълговата криза в няколко нейни членове и задълбочени от неочакваното решение на Атина да организира референдум по спасителния пакет на “тройката” /ЕС, МВФ и Световната банка/.

Коментарите на изданията са насочени в три посоки - гръцкия референдум, италианската криза и позицията на САЩ, в частност на Барак Обама на тази среща на върха.

Снощи след извънредна минисреща на върха в Кан гръцкият премиер Георгиос Папандреу изрази увереност, че гърците ще дадат положителен отговор на референдума в началото на декември, но все пак не поясни как точно ще формулира въпроса. Папандреу твърди, че той ще касае само сделката за опрощаването на 100 милиарда евро от гръцкия дълг, но според гръцкия финансов министър Евангелос Венизелос въпросът ще бъде дали Атина трябва да остане в еврозоната, отбелязва в. “Ню Йорк таймс”. За германския канцлер Ангела Меркел и за френския президент Никола Саркози въпросът може да бъде само един: Иска ли или не Гърция да остане в еврозоната? И докато тя не даде отговор, помощи няма да има, намекнаха лидерите пред гръцкия си колега. Но преди референдума Папандреу ще трябва да победи на вота на доверие утре. След трескави политически маневри в Атина премиерът изглежда си е осигурил крехко мнозинство, след като един независим депутат и няколко бунтари сред социалистите са смекчили позицията си и са решили да го подкрепят, отбелязва изданието.

С Италия нещата стоят доста по-различно. Защото италианската икономика може и да е по-солидна от гръцката, но ако страната бъде въвлечена в разширяващата се европейска дългова криза, то тогава Меркел, неформален лидер на еврозоната, наистина няма да може да спи спокойно, пише вестникът, като цитира Алмут Мюлер от германския Съвет за външни отношения. Италия е сред съоснователите на еврозоната и ако тя закъса като Гърция, това ще постави под съмнение бъдещето на обединена Европа. Част от проблемите на Италия идват от различията между начина, по който ситуацията в страната е възприемана отвън и отвътре. За чуждите инвеститори Италия е страна с огромен дълг, но за италианците, главно тези от заможния Север, италианският дефицит може да бъде намален, а икономиката бележи растеж, пише в. “Ню Йорк таймс.”

Водещи европейски лидери започват да признават, че разпадането на еврото не само е възможно, но вече е и толкова осезаемо, че е нужно да се вземат подготвителни мерки, отбелязва в. “Вашингтон пост”.

Като цяло гръцкият референдум поражда множество въпроси, пише в. “Фигаро”. Сред тях е въпросът за рисковете за Атина от референдума, въпросът дали гърците искат подобно допитване и дали Папандреу го иска или действа под натиск. Възниква и въпросът какви ще бъдат последиците при фалит на Гърция, ако на референдума надделее негативният отговор. Въпросът дали Гърция може да излезе от еврозоната също не може да получи еднозначен отговор. Според ЕК след влизането в сила на Лисабонския договор излизането или изгонването от еврозоната са невъзможни. Според Европейската централна банка обаче доброволното излизане от еврозоната може й да е невъзможно, но вариантът с изгонването остава реален, но в такъв случай изгонената страна ще трябва да напусне и ЕС. Иначе Лисабонският договор ясно казва в своя член 51, че всяка страна членка може да реши в съответствие със своите конституционни правила дали да се оттегли от ЕС, припомня в. “Фигаро”.

Малко успокоение може да внесе съобщението, че на срещата на върха в Кан италианският премиер Силвио Берлускони ще пристигне със спешен план за действие за италианската икономика, приет тази нощ. Планът най-вероятно включва реформа на трудовото право, опростяване на процедурите за уволнение, частична приватизация, която ще донесе 15 милиарда евро за 3 години, опростяване на административните структури, конституционни промени в кратки срокове, либерализация на някои професии, допълва “Фигаро”.

По отношение на позицията на САЩ, в частност на президента Барак Обама на срещата на върха в Кан, в. “Фигаро” отбелязва, че тя е позицията на слабата страна. Пораждат се съмнения дали Обама ще спечели втори президентски мандат, безработицата в САЩ е все още над 9 процента, планът за подем на американската икономика от 2009 г. нямаше очаквания резултат - всичко това кара европейските страни не без основание да смятат, че САЩ и Обама не са в позицията да ги поучават, отбелязва “Фигаро”.

Трагедията с еврото, предизвикана от Гърция, достига кървавият си край. Какъв ще е той все още не е ясно. Само новият шеф на ЕЦБ Марио Драги може да предотврати катастрофата, но дали той прави необходимото, съмнява се британският в. “Дейли телеграф”.

Гърция няма да получи повече спасителни пари, докато не реши дали да остане в еврозоната, отсякоха Меркел и Саркози тази нощ и така дадоха ясно да се разбере, че стабилността на еврото и еврозоната са по-важни от Гърция, пише в. “Гардиън”. В друга коментарна статия британският вестник подчертава обаче, че спасителните планове за Гърция всъщност не са за Атина, а за банките кредиторки на Атина и че те задълбочават кризата относно демокрацията в ЕС. Човек можеше да си помисли, че даването на право на глас на народа по най-важните за страната му въпроси, е част от същността на съюз от държави,  който твърди, че демокрацията е един от най-съществените му основополагащи принципи. Но когато гръцкият премиер обяви, че Гърция ще организира референдум по последната шокова спасителна терапия на ЕС, тази новина беше посрещната с изблик на гняв от европейските правителства, пише вестникът и отбелязва, че това е индикация ,че европейският модел се е провалил.

Френският в. “Монд” акцентира върху позицията на Китай, че Европа сама трябва да решава проблемите си, изразена по време на работната вечеря на Никола Саркози с Ху Цзинтао вчера вечерта.  Тази позиция идва в момент, когато еврозоната разчита на Китай за подпомагане на европейския фонд за еврото, допълва вестникът.