Избори вместо референдум

Обявяването на предсрочни избори, които гръцкият премиер Георгиос  Папандреу се опитва на всяка цена да избегне, в крайна сметка го тласна още по-близо до свикването след месец на референдум, на който гърците трябва да одобрят или да отхвърлят споразумението с еврозоната за втория спасителен пакет за страната.

Острите реакции на политиците, които основателно са обезпокоени от народния гняв, демонстриран на манифестациите по случай деня “Охи” /не/ на 28 октомври, надхвърлиха очакванията на премиера Папандреу, оказал се в изключително сложна ситуация.

Криза избухна даже в редиците на парламентарната група на управляващата Социалистическа партия ПАСОК, тъй като се видя, че премиерът няма изискваните от конституцията 151 депутати, за да свика референдума. Това, разбира се,  не означава, че той няма 151 депутати, които са му нужни, за да оцелее при гласуването в парламента утре на вота на доверие към неговия кабинет. Едното е съвсем различно от другото. По всичко личи, че на Папандреу няма да му бъде позволено да организира референдум.

От гледна точка на личния политически интерес на Папандреу решението му за свикване на референдум е полезно за него, поне на хартия. То обаче съвсем не е в негов интерес що се отнася до евентуалното му оттегляне от политическата сцена.

Ако погледнем назад, ще видим, че никога в Гърция не е имало демократично избрано правителство, което да се е оказвало в такъв хаос и да е предизвиквало толкова народен гняв, колкото това на Папандреу. Естествено, условията са уникални, но въпреки това факт е, че бездната между народ и правителство е безспорна.

Точно заради това е разбираемо, че премиерът не иска за нищо на света да отиде на избори. И това е така не защото предсрочните избори биха били “национално вредни”, а по една проста причина - че поражението на партията ПАСОК на тях ще придобие невиждани размери с неконтролируеми последствия за стабилността на политическата сцена в страната, разбивайки надеждите на Папандреу за по-нататъшната му кариера на някой чуждестранен пост.

Премиерът се опита да удължи оставането си на власт, като хвърли фойерверка за референдума, тъй като на избори ще бъде разбит.

С този ход премиерът искаше да изнуди гръцкия народ, поставяйки го пред дилемата да избира - “или да гласува за унизителното споразумение с еврозоната, или Гърция да фалира и да се оттегли от еврото и ЕС, ако гърците се осмелят да кажат “не”.

Социологическите изследвания може да показват, че 80-85 на сто от гърците не искат Папандреу и неговото правителство, но в никакъв случай няма народен вот за фалита на страната! Ако в продължение на три месеца правителствената пропаганда по медиите насаждаше, че “не-то” е равносилно на фалит”, никой не може да твърди, че “не-то” ща надделее на всяка цена. Така или иначе обаче резултатът от референдума би бил по-благоприятен за Папандреу от процента, който той би получил на предсрочни избори.

Министър-председателят подцени жестоките реакции на политиците. Самият Папандреу би забегнал в чужбина, ако претърпи поражение на референдума, всички други обаче биха останали в страната.

На този фон бързо се очерта перспективата за създаване на един неформален фронт от всички партии на опозицията, даже и от страна на досегашните правителствени “купидончета”, с цел да накарат по всякакъв начин премиера да обяви предсрочни избори преди свикването на референдум. При това на всяка цена.

От тази гледна точка налице е вероятност всички партии да се въздържат от референдума, а участието в него да се сведе до 15-20 на сто от избирателите и по този начин да стане за смях цялата процедура. Но дотам едва ли ще се стигне.

Чувствителните депутати от ПАСОК обаче се разбунтуваха, след като осъзнаха какви ще са катастрофалните последици за политическото им оцеляване от драматичната ситуация, в която би могла да се окаже страната при евентуално поражение на правителството на референдума, обявен от премиера.

За това и те решиха да му преградят пътя към референдума. Те обаче знаят, че това би могло да доведе до отстраняването на Папандреу както от премиерския му пост, така и от лидерското му място в партията ПАСОК. Това накара даже и най-значимите му