МАСОВО ИЗБОЙКОВЯВАНЕ

Вече трета година националните идеали са овъргаляни в асфалт. Впрочем така някои разбират цивилизацията – като бетониране и асфалтиране. Плюс електрофикация  /за да има кокъл и за енергийната мафия…/.  

Километър 206 е готов! /Километризацията също е значим фактор в балканската ни държавица/. Говорим за асфалт, дъвчем асфалт /дзифт/, оригваме се на асфалт. Ето наскоро главният разливач на смола бе “избран” за президент. Неслучайно. Щял да надгражда наследството на Гоце.

Ето на неговото министерско кресло се цопна внучка на отряда Чавдар – и червената номенклатурна издънка и тя - ще надгражда, наследството на дедо и тато в Белене. Батбаян Борисов пък ни постанови че, он /Пленалийчето/ гледал ясно в бъдещето тъмно. Погледът му режел като една наточена кама  фатаморганите, които трептяли на нажежения асфалт на новопостроените магистрали.

Магистрали, който секат гордо през българското битие – от Бяло море до Дунав, от Софийско  до Синеморец за три часа, по румелийски полета… И са си пътища за никъде, право към чрево адово. Понеже народецът мре из разнебитените болници, изтъпява из учебни и административни “заведения”, или направо си тъпее из кръчмите, чалгазиран и облъчен от замбиращи “послания”.

Друго няма. Пиши ги лумпени и туй то. Щото комай в балотажа за президент само такива се юрнаха към урните, та избраха сладникавия Плевналиев. Е, преди това и други парвенюта бяха “избрани”. И сега ни чака плутократично управление. Същото, дето блести с липсата си в социопатическите изследвания на разни сондьори на обществените съгласи.

Как да живеем повече тука? И пак в безвремието и бездушието отпреди Десети ноември, диван чапраз пред пошлия цирк на разни гербаджилъци. Тва ни чака. Диктатура на победилите мутрьозни фуражкаджии, на спортуващи и ловуващи галфони, на тарикатстващия авермахт около премиерЪ безподобен и тъй харизматичен.

Така казаха и всички врачки и гадателки на таро. Преместете си леглата далеч от прозорците, тъй пък рекоха фъншуй консултантите. И без това няма какво да видите отвън, освен опротивелия  сив пейзаж или някой  кривокрак фатмак, охранител на статуквото или свещен помияр на четири лапи. Даваш двайсет процента от себе си и получаваш осемдесет от Европата. Това е новата жизнена философия. Плюс топла соба, бонус от топлофикационите дружества. Плюс свинска сланина, филия с мас и старичка карантия от европейска твар. Плюс млади певци и танцьори. Гласувай за тях и пълни гушата на картелизираните оператори. Не вдигай глава – насреща само зло иде.

П.П. Освен в случаите, когато кандидатствате за работа. Вече има изрично изискване кандидатът да излъчва оптимизъм. И вера в светлото бъдеще. За/вера, за която бронебони патрони няма открити, няма открити.