Мозайка

Поредните избори минаха и сред възторга на победителите и хленча на загубилите мозайката започва да се реди. Къде - по-предпазливо и тайнствено, къде - съвсем откровено. „Бургас-Александруполис” май не бил съвсем без бъдеще - независимо от волята на хората от Бургас и околността. От тази воля, с която министър-председателят заяви, че не може да не се съобрази. Конкретно с неговата воля трудно някой от правителството би си позволил да не се съобрази. Но ето, че Министерството на околната среда и водите излезе с благоприятна оценка за проекта. Значи ли това, че пречките пред него са премахнати и пътят към реализирането му е разчистен изцяло. Окончателен отговор от „най-високо място” няма. Засега.

„Белене” също дреме. През август 2010 министър Трайков беше заявил, че през 2011 или ще затворим темата „Белене”, или ще има ясно развитие по нея. Годината изтича и за затваряне не се говори. Ако има „ясно развитие”, то се изразява в непрекъснато отлагане. С малки и ситни стъпки отлагането напредва занякъде. През август на министър Трайков беше връчена „пътна карта” на проекта. Според свои източници, които не споменава, руският „Комерсант” пише, че Банка HSBS ще представи оценка за проекта до края на ноември 2001, защото вече била „във финалния стадий на икономическия анализ”. Оценката щяла да бъде положителна. Ако е така, това е добра новина за нетърпеливата да финансира строежа руска страна.

„Направи добро и го хвърли в морето”. Имаше такава поговорка. Но доколко добро ще е всичко това за нас, е отделен въпрос. Няма съмнение, че то ще трябва да се изплати. Да се изплати независимо от съмнителната си полза – дори ако трябва да изпием цяло едно море, застроено междувременно като супа с разлив от „Бургас-Александруполис” – друго едно „добро”, което ни се предлага.

За реализация на АЕЦ „Белене” са средите от БСП – особено в лицето на довършващия мандата си президент. За нея е и по-предишният министър-председател и лидер на НДСВ – партията, която още „тихо шава”.

Лидерът на ДСБ тълкува нарастването на държавния дълг в бюджета като знак, че се подготвя държавно финансиране на „голям енергиен инфраструктурен проект” на стойност милиарди евро.

Корпусът на „Кремиковци” си стои. Комбинатът, осигурявал препитание на хиляди, доказа своята несъстоятелност – и като местоположение, и като вреда за околната среда, и като трайна „необходимост” от продукцията си. Опит в наливане на грешни пари за сбъркани проекти имаме. Сега ни се предоставя възможност да обогатим и доразвием този опит. Оправдан ли ще е, само за да докажем, че настъпвайки за пореден път мотиката – това за нас е въпрос на чест и „патриотизъм” с неизкоренима русофилска жилка.

Нещата са свързани. Присъствието на съветски паметници – както гранитни, претендиращи за изкуство, и за дължима от наша страна благодарност, са толкова необходими, колкото и апетитите за руска енергийна оран на малката ни кръпка българска земя.

В България има пустеещи земи, но страната ни все още не е пустиня. Затова не трябва да се превръща в безотказна територия за експерименти – в случая енергийни.

Как изчезна Аралско море на територията на СССР. Изчезна с последователни усилия в доказано грешна посока.

Преговорите за АЕЦ „Белене” се отлагат за март 2012. Проектът дреме, но е готов да се събуди. Само, че едва ли ще е невинен като спящата красавица.

Отговорността да се събуди или да бъде приспан навеки – където му е мястото, се пада на днешния изборен победител в президентските и местните избори, чието правителство преполови мандата си. Според решението на това правителство - на нас ще се падне съответната възможна роля. На безучастни и безропотни свидетели – бъдещи платци на нещо излишно и вредно. На несъгласни с изграждането на атомна руска централа граждани.

Или пък да мечтаем за твърд отказ от „Белене” през март 2012 – който да отговаря на националния интерес. За подобен - убедителни индикации - уви, няма. Топката е и у новоизбpания пpезидент. Както и да е, но сънят все някога трябва да свърши и мозайката да се подреди.