Като с прът по тенекия

Много хора очакваха в четвъртък в 14 часа „Кремиковци“ да спре завинаги. Някои се надяваха, други се страхуваха. „Кремиковци“ не спря. Няма и да спре. Поне до изборите. Единствената работеща логика преди изборите е следната – никога, ама никога не оставяй на улицата няколко хиляди души и не удряй бизнеса на стотици по-малки фирми. Никога! Колкото и да струва това. Колкото и да противоречи на икономическата логика. Колкото и тежки последици да предизвикаш за следващите управляващи.

„Кремиковци“ не си плаща за газа, който получава. Т.е. „Булгаргаз“ не си получава парите, има по-малко приходи и по-малка печалба. И разбира се, плаща по-малко данъци, а в бюджета влизат по-малко пари. Другият вариант е „Булгаргаз“ да продава по-скъп газ на коректните си клиенти, за да си избие безплатния газ за „Кремиковци“. А най-вероятно и двете. И в единия, и в другия случай обаче всички ние плащаме за комфорта на управляващите да отложат за след изборите неизбежното.

„Кремиковци“ се очертава да бъде една от многото бомби със запален фитил, които това правителство ще подхвърли на следващото. Другите да се оправят! Това не означава обаче, че до изборите ще спрем да говорим за „Кремиковци“. Ще преживеем още няколко „крайни срока“ и ще очакваме още няколко пъти края. Това е като да удряш с прът върху тенекия. Много е шумно. Когато искаш удряш и заглушаваш всичко - когато решиш, спираш. А някой е заговорил за далавери, за кризисния щаб, за съдебния цирк, вадиш пръта и тенекията и определяш поредния краен срок на „Кремиковци“.

снимка: в-к “Новинар“

Блогът на Иван Бедров - http://ivanbedrov.com/