ПРЕЗИДЕНТИ НА МАЛЦИНСТВОТО

Президентът Плевнелиев беше избран с гласовете на 52% от гласовете на гласувалите избиратели. Според ЦИК избирателната активност е била около 50%. Следователно, за него са гласували около една четвърт от избирателите.

Като вземем предвид и това, че избиратели не са всички, то настоящият президент е избран от едно доста скромно малцинство. Той би трябвало да се чувствува доста неуютно, когато произнася обичайната фраза на встъпващите в длъжност президенти - че ще е президент на всички българи.

Това следствие е присъщ недостатък на мажоритарните избирателни системи. Затова  има опити да бъде то отстранено. В някои избирателни закони се предвижда като допълнително условие при балотажа избирателната активност да бъде над 50%. Такова изискване създаде доста неприятности на президентските избори в Сърбия преди години. Дали не трябва да въведем подобно изискване и ние?

Лесно е да видим, че това не върши работа. Първо, то не може само по себе си да превърне избраният президент в президент на мнозинството. Второ, броят на избирателите  е динамична и невъзможна за точно определяне величина. Като отчетем и наличието на огромно количество мъртви души в избирателните списъци, става ясно какво благодатно поле за манипулации се отваря, когато резултатите на двамата кандидати са „на кантар”.

Сегашната избирателна система негласно приема, че хората, които не отиват да гласуват, не се интересуват от резултата от избора, т.е., те са делегирали своето право на глас на активните избиратели и са съгласни с всяко тяхно решение. Но това далеч не е така. На последните избори (и не само на тях) имаше маса хора, които се чувствуваха без политическо представителство. Те бяха изправени пред избора да не гласуват – и така да подкрепят един от нежеланите кандидати, или да гласуват за този, когото смятат за най-малко зло. И в двата случая това не съвпадаше с техните политически убеждения и беше причина за мъчителен компромис. Затова някои от тях избраха да гласуват за абсурда – и пуснаха бюлетина за Светльо от Хиподил. Те не делегират своето право на глас. Те просто нямат възможност да го упражнят, защото избирателната система автоматично ги изключва. Колко са тези хора?

Това можем да разберем много лесно – ако на балотажа се гласува с три бюлетини: по една за двамата кандидати и трета, която гласи: „не одобрявам и двамата”. Това би дало частично право на глас и на тези избиратели, които са политически непредставени. (Частично, защото те могат да посочат само кого не искат, но не и кого искат.) При положение, че третата възможност донесе най-много гласове, изборите за президент трябва да се повторят с други кандидати. Защото ще означава, че предлаганите такива са непредставителни за мнозинството.

Това няма да е прецедент. На парламентарните избори в Русия по времето на Елцин имаше бюлетина „против всички". При пропорционална избирателна система такава възможност не може да събере значим брой гласове. (И това ще да е било главната причина тя да бъде допусната.) Не е така, обаче, при мажоритарна система.

Звучи несериозно? Но по-сериозна ли е сегашната практика – да се правят помпозни и скъпи избори за президент, който практически няма законна власт и по тази причина се мъчи да добие такава по заобиколни и нерегламентирани пътища? Вместо държавният глава да се назначава по начин, съответствуващ на пълномощията му - от парламента или подобен нему орган.

Докато Конституцията не бъде променена в това отношение, струва си да го опитаме.